ДОМЪТ НА СВЕТЛИНАТА – стихотворение на Тодор Билчев

Ти срещал ли си Коледа самичък?
Със Господ само, Който те обича.
Във святата и светла нощ, едничък,
на Него ти да искаш да приличаш.

През сълзи майка и баща да спомняш.
Но само с Бог да си в душата скромна.
И никой друг сред стаята огромна
при теб да няма в къщата бездомна.

В огнището да грее слънце-бъдник.
А на софрата хляб мечти да сбъдва.
Най-хубавото нека да го бъде.
И българското племе се развъди.

Да пръска огнени искри в сърцата
вино / то, стъпкано ти от ръката.
Рождественска звезда върху стената
да стане част на Бога от играта.

И както Господ в тази нощ тъй свята,
да нямаш пристан друг, освен земята.
Прозорецът, отворен във душата,
да стане дом на Бог и Светлината.

И с този дом, в душата ти изричан,
ти срещал ли си Коледа самичък?
Със Господ само, Който те обича?
Дано туй никога не ти се случва.

Тодор Билчев