ПРЕДСТАВЯМЕ РУМЪНСКАТА ПОЕТЕСА ДУНЯ ПАЛАНДЖЕАНУ С НЕЙНИ СТИХОВЕ И КАРТИНИ НА ХУДОЖНИКА ОГНЯН БАЛКАНДЖИЕВ
ЖИТЕЙСКИ ПЪТЕКИ
Писател, поет, прозаик, публицист, личност в културния живот на Гюргево, Румъния.
Тя е родена на 14 март 1954 г. в Гюргево.
Председател на литературния кръг„Лучафарул”, основател и координатор на трансграничното дружество за литература и изкуство „Дунавски съзвездия“, което основава в Гюргево през 2002 г., една истинска културна и духовна платформа, която обединява писатели, хора на културата и изкуството от дунавските градове, Гюргево (Румъния) и Русе (България). Литературният дебют ня Дуня Паланджеану е през 1994 г. със стихосбирката „Провинциални писма“. Автор е на няколко книги с поезия, проза и публицистика. Ето някои от тях:
„Провинциални писма” – стихове, 1994;
„На разговор с моя ангел хранител”, проза, 1995;
„Молитва за утрините на града” – стихове, 2002;
„На кулата с часовника”, лирика, 2013;
„Литературни спомени”, публицистика, 2014;
„Дунавски миниатюри” – стихове, двуезична (румънски и български), 2015;
„Утихнала снежинка” – хайку, 2017;
„Поеми за Балчик” – поезия, двуезична (румънски и български), 2019 г.
Понастоящем поетесата пише активно, публикува в месечното списание за литература и изкуство „Валахия”, издавано в гр. Гюргево. Нейни творби намират място в редица антологии, издавани в Букурещ. Дуня Паланджеану е организатор на културни събития, свързани с литературата, представяния на книги и автори, срещи с подрастващите в младежкия дом „Йон Виня”, литературни четения, художествени изложби, придружени с музикално-артистична програма.
Нейна е идеята за появата на румънско-българската антология „Дунавски съзвездия” през 2018 г., в която са включени стихотворения на съвременни автори от Гюргево и Русе.
текст: © Надежда Радева
ПОРТРЕТ В СТИХОВЕ
ЯБЪЛКОВ ЦВЯТ
Любими,
водопадът от сълзи
щях да изпия като вино
призори, когато чашата с отрова
се напълни от отчаяние,
така тъжна е раздялата,
която лежи помежду ни,
днес ти си слънце, аз – луна
и няма пътища за нас.
Любими,
годините минават в бяг
и аз не съм само едно вдишване,
миговете се повтарят,
но сега е твърде късно,
толкова горчива е раздялата,
какво ще ни остане – дъжд вали,
днес ти си слънце, аз – луна
и няма пътища за нас.
Ябълков цвят
като прах от звезда
ябълков цвят
нощем в твоя прозорец,
ябълковият цвят
ще ти разказва за мен,
ще шепти през годините –
не ме забравяй.
НА ПРИКАЗКА С МОЯ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ
На приказка с моя ангел хранител
Ето
съдиш ме и ме питаш
какво направих с живота си
и аз
се скривам в шумоляща хартия
хвърлям бързо отровата на думите
изрисувам крилете си в бяло
да приличам на теб
да ти се харесам
забравяйки
че от утре
самотата
като една уморена и тъжна балерина
ще се завърти в стаята
и в душата ми
подушвайки празнотата
на неизпълнени желания.
Ти,
покажи ми магически знак
да мога да те повикам
в утрините
когато ще липсваш
само с едно просто
движение на клепачите.
АНГЕЛЕ, БЪДИ ДО МЕН
На килима от мъниста
две унесени звезди,
но не спящи са звездите,
а изтощени от сълзи,
с моите очи поглеждат,
търсят синята зора,
маковете ги люлеят,
пазят от прокоба зла
и тревите ги люлеят
на земята да останат,
лудо биле ги зави…
Ангеле, бъди до мене,
дни очаквам по-добри,
утрото ще се промъкне
през завеса от мъгла,
капки дъжд догоре пълнят
каната на есента.
РУСЕ, МОЯ ЛЮБОВ
Добър вечер, Русе,
тихо бродя по твоите улици
и никога не се насищам
по сивия асфалт
под тежестта на дни и нощи –
лакоми птички измерват
пясъка от пясъчния часовник.
Дунавът те прегръща
с неуморна вълна,
стари сгради със своите истории
разпръскват аромата на спомените,
хората преминават леко, уверено,
със стъпки, пълни с надежда.
На кафенето следобедът стои лениво
в глътка горчив ликьор,
грациозен под оголените вейки.
Есен е във Русе,
сърцето ми блести и потреперва
в меда на дюлята.
ТЪГА ПО РОДИТЕЛИТЕ
Мамо, ти си росата в градината,
венчелистче, сладост, светлина,
звън на цигулка, пеперуда, звезда,
мамичко моя.
Татко, синя зора те прегръща,
вятър в ливадата полъх подема,
пътешественик облак, лунен месец
на прага стоиш, мили татко.
Годините минават, днес тъжа за вас,
в ъгъла на стаичката спят рояк щурци,
ябълката ви очаква в двора, непокътната
за вас, скъпи родители…
за вас, скъпи родители…
КАРТИЧКА ЗА СПОМЕН
Това е времето, когато корабите спят,
тела, облени в светлина,
диво чезнещи
в процепа на хоризонта,
длани на водорасли,
лъщящи от дъното,
раковини, избуяли
сред сините пясъци,
тътен от бездната
изпод безмълвните ми колене.
Това е времето, когато корабите спят,
поразителна тишина
сгушена
в черупка усмивка,
мисълта ми
огърлица, трепкаща на мачтата,
само аз никъде
никъде…
ЗЛАТНАТА ПТИЦА
Златна птица
се спря в градината
с блестящи пера
и аромат на комунига
обиколи лозите
с чудат клюн
потопен във фонтана
помръкна.
Гроздовете на деня
ухаят на дъжд
сухи листа
въздишки, пръст…
Златната птица
си намери гнездо
в сърцето на стомна
изоставена, счупена.
ИДВА ЕСЕН, ГРОЗДОВЕТЕ КАПЯТ
Идва есен и лозата оредява,
вятърът надува бузи вън,
свири през прогнилите листа,
съска, реже, сякаш е коса.
Идва есен в глухата лоза,
къпе я отгоре дъжд
и се чува как въздиша тя,
но блести под лунен лъч.
Идва есен, гроздовете капят,
пивко вино в каната стои,
жар-копнеж у мен гори.
текст: © Дуня Паланджеану
картини: © Огнян Балканджиев
Подбор на стихове и картини и превод от румънски: © Надежда Радева
