ДЪРВЕТА – хайку на Людмила Христова
*
слънце… сянка… слънце
още са млади
крайпътните дървета
„Без предел”, автор Л. Христова, 2008; хайку антология „Настройване на цигулките”, 2022 – двуезични
*
от тополата
свраче перо
расте гнездото
*
пролетно слънце
все по-бързо се топи
купчината дърва
*
краят на зимата
прескачат оградата
избуяли храсти
*
закъснява дъждът
още е сива
пролетната гора
*
облачна луна
сенките на напъпилите вишни
така крехки
*
равноденствие
почти невидима сянката
на ябълката
*
вятър в тополите
овчарят следи времето по
смартфона си
*
ранна пролет
по вишната се белеят
само мартеници
*
до пояс в земята
внукът за пръв път
сади дърво
*
пролетно равноденствие
всички сенки под дърветата
са свободни
*
пролетен вятър
все по-бели сенките
на вишните
*
светят в тъмното
цъфналите вишни…
а луната е зад облак
„Капки светлина”, Людмила Христова, 2005 г., двуезична
*
изоставен дом
скрива дупките по покрива
сливовият цвят
*
колкото къщата
цъфналата вишна
детето рисува пролетта
*
разцъфнала вишна…
костилката която изплюх
преди 20 години
*
спирка „Вишнева“
навсякъде около нея
само борове
награда за цялостно представяне на 4-ия международен хайку конкурс на БХС „Вишнев цвят”, 2019
*
запустял дом
нито една мартеница
на цъфналата джанка
*
все по-рошава
посреща изгрева…
цъфнала череша
*
топъл вятър
овнето под цъфналата вишна
все по-бяло
*
капе сливов цвят
нови точки по гърбовете
на пъстървите
*
дом за продан
изтривалката белее
от вишнев цвят
*
пролет в града
тополов пух
по тролеите
*
ясно утро
по прозореца проскърцва клон –
люлка на врабец
*
млада гора
сянката ми
на точки
*
на вековния чинар
млади листенца
Великден
*
прецъфтяха джанките
изоставената пред къщи кола
почти красива
*
майско утро
тичат срещу колата дървета
в измито зелено
*
ваканция на село
в градината на кръстницата
най-хубавите череши
*
лятно слънцестоене
зеленее само
сянката на ореха
*
концерт на открито
звукът на падащи кестени
допълва Брамс
*
летен дъжд
суха е земята
под ореха
*
краят на лятото
пустеят мравешките пътеки
по ствола на смокинята
*
вятър в тополите
танцува сянката на
сврачето гнездо
*
сънна тишина
едва помръдва
сянката на ореха
*
нападали кестени
увисват джобовете
на панталоните ми
*
мъглива вечер
пътят към дома
край непознати дървета
отличие World Haiku Rewiew 01.2017
*
необрана ябълка
нахапана в клоните
само луната
публ. в двуезичната хайку антология „Отвъд думите”, 2018
*
златен дъжд
в клоните на липата спира
вятърът
*
равноденствие
все по-ясно виждам
църквата зад дърветата
*
отишъл си е кестенът
от първата ми среща –
уличен ремонт
*
златна есен
като обици трептят
листата на брезата
*
по земята
червените звезди на клена…
топъл здрач
*
есенна светлина
в бабината градина
златни ябълки
*
тихо пада снегът
разтваря се в небето
ябълковата градина
*
сънувам бащината къща
колко са пораснали
дърветата
*
мокър сняг
все по-приведени
бабините чемшири
*
тишина в гората
само мустаците на заека
потрепват
Людмила Христова
Чудесна идея на Людмила Христова да събере на едно място тези тристишия. Така изгражда цялостна картина на своя вътрешен свят. Съчетание от емоционалност, тънка чувствителност, наблюдателност и владеене на словото. За пореден път се убеждавам, че най-въздействащи хайку пишат български поети. Може да прозвучи като приказката за гарджето, но поне за мене така изглеждат нещата. Чета написаното от Людмила и се усмихвам, защото не само виждам детайлите, но и усещам топлината, която излъчват – нещо сърдечно, човешко, а не отчуждено и естетско. Благодаря за удоволствието.