ДЪХЪТ  НА ДЪРВЕТАТА – поезия от Росен Русев

И НЕ СЪМВА

Навън е нощ,

напомня,

че дърветата спят

и се слива

дъхът им с небето.

В пролетна нощ

птиче за любов трели извива,

свети луна,

призрачен свят

от сребро и песен на славей.

Светът остана в дърветата,

в шум от листа,

светлина от луна

и звездите в небето.

И не съмва,

люлее нощта любовта

от забравени дни

по пъртината лунна

и изтрива дъхът на дърветата.

И  Е  ДЕН

И е ден,

когато всички обичаме,

ден ухаещ на люляк,

на щастие,

лилавеещ  и чист,

като моминско причастие.

Ухае на пролет,

усмивки,

на дни неизмислени,

на първи листенца ухае

на цвят от лилаво и бяло

поникнал между първи листа,

на дни от момини устни,

от задъхани чувства,

от любов и милувки,

тръпнещи длани,

мило очаквани,

попили любов

и първите мисли

на тръпнеща плът…

И е ден…

За любов.

В  ТИШИНА

Клони и сенки,

а през тях слънчева мрежа

блести…

Вятър прокрадва се тихо

на тополата в клоните,

шепот в ухото от морски вълни,

извор притаен сред тревата,

тънка нишка

под летните облаци

и път през нея

до край в тишина.

Обикалям наоколо,

с твоят образ от звуци,

дървета замислени

и бързолетни листа,

обич протегнала пръсти

под лятното слънце

и двамата с теб в тишина.

© Росен Русев