ДЪЩЕРЯ НА ЛЮБОВТА

ДЪЩЕРЯ НА ЛЮБОВТА – стихотворения на Тодор Билчев

Когато завали и падне дъжд,
той сипе се навред, на шир и длъж.
От пръст земята става на вода.
И няма вече между тях межда.

Човек единствен, спре ли в миг дъжда,
ще бие тука новата бразда.
Че помни как от кал е сътворен.
И в прах ще се превърне някой ден.

А ти вземи окаляната пръст.
Вдигни я гордо, като честен Кръст.
Невинно бяла от калта излез.
Че щерката на любовта си днес.

Та колко дъжд изля се във прахта!
Да дави искащ нашата бразда.
Човек се мъчно прави от калта.
От пръст не се извайва любовта.

От слънцето се нежно меси тя.
С подправки древни – щастие, мечта.
Че моята бразда след дъжд ще си,
не казвай гръмко. Само си мисли.

2.03.2023 г., Русе

От вишнев цвят дали с усмивка ти
след залеза ми кървав ще изгрееш?
Или спокойствието ще смутиш
с очите си, когато се засмееш?

Не е за вярване, че от роса
било възможно океан да стане.
Но трябвало да бъде от сълза
сърцето, чудото, за да прихване.

Дали от лъч зората ще изгрей,
когато в тъмнина е светлината?
Душата ти тогава ще успей,
започне ли да маха със крилата.

Не чакай утрото със топлина
да скрий звездата твоя изгоряла.
Че всяко съмване е добрина.
Единствената. Вечната. И бяла.

Пристъпвай бавно в моя залез тих.
Той твоят влак едва сега потегля.
Но виж парченце обич как блести,
Темида щом с везната го изтегли.

3.03.2023 г., Обретеник

Тодор Билчев