КОНКУРС „ЕВРОПОЕЗИЯ“ НА УНИЦЕФ 2022 – стихотворения на Сидония Пожарлиева
Сидония Пожарлиева участва с две стихотворения в Конкурса „Европоезия“ на УНИЦЕФ за 2022 г. и е удостоена за цялостно представяне с награда „Почетен диплом“. Всички участвали отличени творби ще съставят международна антология „Децата в съвременния свят“.
CONCOURS EUROPOÉSIE UNICEF 2022
Le thème – L’enfance : aide et protection
La section – classique
1. Ciel d’or
Aux enfants orphelins dans les camps palestiniens et syriens
Cette nuit, dans son sommeil borgne, l’âme
ramasse ses douleurs étouffantes
pour les jeter dans le Fleuve noir, à cause du drame –
la mise à mort des petits oiseaux innocents…
Les ailes frêles de nos propres oiseaux
coupent une tranche du pain béni.
Elle donne de la chaleur aux yeux
pleins d’espoirs des moineaux bannis.
Dans la tempête de ravage ils sont un reflet
du clairon de révolte, sonnant en défense des
malheureux.
Devant lui leurs pères secrètement en avaient juré.
Notre amour c’est un ciel d’or pour eux…
2. Le bonheur
À R., S. et leurs enfants
Passant le seuil des ans malheurs,
les pieds saignants du long chemin,
je cherche toujours à toucher le bonheur –
lueur étrange du lendemain.
Je sens d’ailleurs maintenant qu’il fut:
dans la fraîcheur d’une fleur éclose,
dans la tendresse des yeux émus,
dans l’innocence d’enfant comme rose.
Il me baignait de sa présence
aux temps plus rudes marqués de faim,
car il jaillissait de la riche aisance
des mots profonds, polis de ma main.
Me fascinait par des bras tendus
des bons Amis partout au monde.
Mon âme alors s’était rendue
de la bonté en source féconde.
Enfin c’est là le vrai bonheur!
КОНКУРС ЕВРОПОЕЗИЯ УНИЦЕФ 2022
Тема – Детството: помощ и закрила
Раздел – класика
1. Небе от злато
На децата сираци от палестинските и сирийските лагери
Тази нощ, душата във съня си едноок
болките си разпилени сбира,
да ги хвърли в Черната река. Жестоко,
птичките невинни мъртви тя намира.
Нежните крила на наш’те птици
крайшниче благословено режат.
То затопля гладните зеници
на прокудените врабчови надежди.
В разрушителната буря те са ехо
от зовящата тръба, в която
техните бащи в беди се клеха.
Наш’та обич е за тях небе от злато.
2. Щастието
На Р., С. и техните деца
Минавайки през прага на годините
с ранени стъпала по дълъг път,
все търся да докосна щастие –
на утрешния ден звездици странни.
Едва сега долавям сякаш,
че беше то в разпъпил цвят,
във нежност на очи гальовни,
в невинност детска свята.
Обгръщаше ме то с присъствие
във времена сурови, гладни
и щедро бликаше в богатството
на думи, скрити в мойте длани.
Възторгваше ме то с ръце прострени
на близките приятели в света навред.
Доброто във душата ми, стаено,
превръщаше във извор чист, заветен.
автор и превод на френски: Сидония Пожарлиева
