НАГРАДАТА НА ФОНДАЦИЯ „МАЕСТРО ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ“ – СОФИЯ С АСЕНОВГРАДСКИ АДРЕС – статия на Йордан Кожухаров
ЗА НАГРАДАТА
Фондация „Маестро Димитър Вълчев“ е учредена през 1998 г. за популяризиране и насърчаване на българските композитори да създават оригинална музика към сценични произведения, както и за популяризиране и разпространение чрез различни форми на творчеството на композитора Димитър Вълчев.
Наградата се състои от специална грамота, юбилейния диск на Маестрото „Една българска роза“, мемоарната му книга „Другата струна“, книгата „МАЕСТРОТО Димитър Вълчев за себе си, другите за него“, както и парична награда.
Наградата е уникална, защото финансовото й покритие се осъществява не от спонсори, а от постъпления за авторските права на Димитър Вълчев, т.е. дава се от композитор на композитор и Маестрото продължава и от отвъдното да насърчава своите колеги композитори.
Досега удостоени с наградата са българските композитори: Любомир Денев, Румен Тосков, Румен Цонев, Асен Аврамов, Стефан Димитров, Развигор Попов, Владимир Джамбазов, Хайгашот Агасян, Кирил Дончев, Павел Васев, Петя Диманова, Петър Дундаков и др. Връчването на наградата се извършва ежегодно в навечерието на рождения ден на Маестрото – 3 юли. Председател на Фондацията е проф. Лили Вълчева (негова сестра, също родена в Асеновград). Съставът на журито е от изтъкнати музикални, театрални и други творчески дейци (някои от тях, уви!, не са вече между живите).
ЗА НАГРАДАТА 2020
Тази година съставът на журито, което единодушно реши наградата на Фондация „Маестро Димитър Вълчев“ да се отправи към Асеновград, беше: Председател – проф. Лили Вълчева и членове – проф. Пенчо Венков – член на семейството, Татяна Лолова – актриса, Румяна Каракостова – музиковед, Елена Карганова – художник, проф. д-р Емилия Ангелова – дългогодишен преподавател в НАТФИЗ.
Когато Лили Вълчева ми се обади по телефона, за да ми извести решението на журито, първото, което усетих, беше смут.
Как така и аз ще бъда в поредицата изтъкнати български композитори, носители на тази награда. Не че се нарушава статутът. Казано е там, че наградата се връчва „… и за популяризиране и разпространение чрез различни форми на творчеството на композитора Димитър Вълчев.“ В тази насока, направихме не малко, за да стане Маестрото популярен, разпознаваем, уважаван в родния му град. Както заслужава. Но за награда никога не съм мислил. Той за мене е значима кауза. Малко ли е това, че с неговата сестра Лили Вълчева от 2015 г. установихме трайни, искрени, ползотворни взаимоотношения. Споени от едно име – Димитър Вълчев.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Всичко започна преди няколко години от програма „Христо Ботев“ на БНР. В сутрешния му блок, предаването „Нашият ден“, слушателите му можеха да се включат в ефир. Да изразяват позиция по определени проблеми или да участват в музикална радиоигра. При което имаше шанс да получиш награда – книга.
Аз, както много други участници, съм получавал книги. Измежду тях най-много ме заинтригува „МАЕСТРОТО Димитър Вълчев за себе си, другите за него“ (идея и композиция Катя Воденичарова), издадена през 2002 г. Тя беше предоставена в радиото за награда от Лили Вълчева. Споделих в ефир колко съм доволен и развълнуван от нея. И още, че ще търся мемоарната книга на Димитър Вълчев „Другата струна“, издадена през 1995 г. (в годината на смъртта му).
Това споделяне в ефир се оказа решаващо за онова, което се случи по-нататък. Лили Вълчева, която редовно се включваше в ефир, мигновено реагира. Установи телефонна връзка с мен и ми изпрати книгата на брат си с посвещение: „На г-н Йордан Кожухаров с най-хубави чувства и пожелания. Лили Вълчева, 19.07.2015 г.“ С увлечение я прочетох. Особено вълнуващо беше началото – „Детските ми години в Асеновград“.
В ПАМЕТ НА МАЕСТРО ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ
И от тук се заредиха важни събития.
На 13.10.2015 г. с участието на Лили Вълчева и други гости от София отбелязахме вълнуващо, подобаващо, завладяващо 20-годишнината от неговата внезапна смърт на 28.09.1995 г.
За 87-мия му рожден ден асеновградчани имаха възможност да гледат в Градската библиотека филма на БНТ за Димитър Вълчев „Ако литна назад“. Виртуално участие взе Лили Вълчева чрез телефонна връзка.
В края на 2016 г. с финансовата подкрепа на Община Асеновград и Фондация „Маестро Димитър Вълчев“ излезе от печат книгата „Маестро Димитър Вълчев – асеновградчанинът“ – идея и съставител Йордан Кожухаров с изключителното съдействие на Лили Вълчева. Премиерата на книгата при голям интерес се състоя през м. май 2017 г. пак с участието на Лили Вълчева и пак още гости от София. Малко след това събитие Маестрото беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Асеновград“ .
На 03.07.2019 г. по повод на 90 години от неговото рождение със съдействието на Общината открихме паметна плоча на Димитър Вълчев.
Тази година (2020) се навършват 25 години от смъртта му. Депозирали сме в Община Асеновград мотивирано предложение една от улиците в новостроящия се жилищен комплекс да носи неговото име.
За да се случи всичко това, със своята съпричастност са съдействали не малко хора. Те заслужават голяма признателност и благодарност. Голяма благодарност заслужава и НЧ „Св. преп. Паисий Хилендарски“ – Асеновград за неговата важна роля при организиране на тези събития за популяризиране името на големия български композитор, диригент и пианист маестро Димитър Вълчев, роден в Асеновград.
На Фондация „Маестро Димитър Вълчев“ изказвам голямата си благодарност и признателност за високата оценка и престижна награда, с която ме удостои. Тази награда, макар и персонална, е награда за Асеновград, който оставя трайна следа и голяма обич в паметта и в сърцето на Маестрото.
И родният му град го помни, обича го и се гордее с него.
© Йордан Кожухаров, Асеновград
м. юли 2020 г.
