ЕДНА СЪЛЗА ЗА УКРЙНА – стихотворение на Маргарита Нешкова

Вървят,
вървят майки с деца – бежанци,
прогонени от родния дом…
Там, в бран, безброй борци –
жива стена пред погром
от агресор, безумец свиреп,
на дявол с лице,
който има власт и сила,
но няма сърце…
Вървят майки с деца – бежанци,
оставили родна земя
изгаряна от бомби на пришълци
носещи смърт, руйни,
адски кошмари, злини…
Върви поток от тъжни лица,
а агресорът нагло повтаря:
Ще спрем войната,
ако с покорни сърца
свиете знамената…
Вървят угрижени –
майки с деца – бежанци…
И плаче за Украйна
огромното сърце на Русия,
България – моята родина,
всяка миролюбива душа
навред по света.
А истеричната стихия
тъпче свободата,
сее смърт, зла орисия…
И плаче, плаче Земята…

Маргарита Нешкова