ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ – поетична импресия от Александър Алекс. Дъбнишки

В последните дни на октомври с листопада есента губи многоцветието си. Остава само сивотата на облаците, чернилката на мокрия асфалт и целият спектър на безмълвно безцветие. В градините вече режат увехналите стръкове на хризантемите и стеблата на прецъфтелите рози. Тук-там куче с подвита мокра опашка притичва от боклук към боклук.
До Благовещение е още далеч. И до Рождество. Единствено звукът на капките дъжд по перваза на прозореца нощем дарява успокоение.
Може би в такъв ден Великият италианец е застанал пред една порта и устните му са промълвили:
Надежда всяка тука оставете.
Тази порта е спътник и тук си готов да оставиш много неща. Пазиш и не даваш само детството. Макар и смачкано от първите стъпки на един налудно-престъпен свят, то е дом, който не искаш да напуснеш.
И старият монашески поздрав Memento mori. (Помни смъртта.) се превръща в Memento …. pueritae. (Помни … детството.)
Защото, ако има някаква надежда, тя е в детството. И тогава, тогава надписът над портата чезне и идват строфите:

Надежда всяка
сейте, поливайте.
До вас е реката.
А лодкарят нека си плува.
Нови души …

На погледа в някоя гънка
не може да няма
скрито зрънце надежда.
Макар без слова
и то нещо таи.

Сейте, поливайте.
Дори и там.
Дори и тогава.
Дори да не вярвате −
то ще кълни …

Александър Алекс. Дъбнишки