ЕСЕННИ ПРЕЛЮДИ – коментар на Александра Ивойлова

ЗА ИЗЛОЖБАТА

В рамките на 31-те Дни на японската култура, зала „София“ към Столичната библиотека отвори врати за една уникална изложба. С подкрепата на Японското посолство, в галерията оживяха в завладяващо единство древни традиции от Изтока, пресъздадени през погледа на съвременния творец: „Икебана – символ на щастие и хармония“ и „Хайга – Есенни прелюди“. За пореден път Българският хайку съюз получи покана за съвместна изява с приятелите и съмишлениците си от Сдружение за икебана „Кагецу“ с председател Мария Кеменчеджиева.

ЗА ИЗКУСТВОТО „ХАЙГА“

Изображение с вплетено в него хайку тристишие – така в най-общ план може да се определи същността на хайга, на това забележително изкуство, достигнало до нас от Древна Япония, от великия 17-ти век (от японски: хай – игрив и га – рисунка).

Днес, притегателна за все повече автори от целия свят, хайга разнообразява и обогатява своя художествен изказ: фотография, рисунка, компютърна графика, колаж … – изборът зависи единствено от авторовата идея.

При все това обаче, свързана с естетиката на най-лаконичната поезия, хайга е строго канонично изкуство, чието изображение е също толкова пестеливо, минималистично, криещо недоизказаност, алюзивно.

За разлика от илюстрацията, тук образ и слово не се препокриват, а допълвайки се взаимно, разширяват своите асоциативни полета.

Можем да определим хайга и като двойно асоциативно изкуство: асоциации, веднъж пораждащи се от хайку, и втори път – от свързаната с него картина. Преплитане, което дава на твореца богати изразни възможности.

Настоящата изложба разкри пред публиката един многолик есенен свят, в който зрителят можa да се потопи, за да почувства нюансите на неговите проявления. Навярно есента е сезонът, който най-ярко се отразява в принципа mono no aware (печално очарование), завещан ни от древните японски хайку поети. Сезонът, в който преходността на времето и носталгията по отлитащите мигове са най-осезаеми.

ОБРАЗЪТ НА ЕСЕНТА, ВПЛЕТЕН В 10 ХАЙГА

Образите на двуликата есен – многобагрена, плодоносна, „безкрайно време за отмора на сезоните“ (Данила Стоянова) – или мрачно-дъждовна, застинала и оголяла, се очертаха в индивидуалните почерци на участниците тук – във фото и рисувана хайга.

В случая рисунка с туш суми-е върху три вида хартия: оризова, шикиши и акварелна. Рисунка „на един дъх“, която експресира душата на обектите, техния скрит вътрешен смисъл, видян и почувстван от автора; еманация на порива.

Цъфнали кратунки
Подавам пияна глава
през прозореца
Мацуо Башо

В хайга рисунката на Венелина Петкова – отговор на това класическо хайку, кратунките вече са есенни, а „в забравената чаша на перваза“ дъждът се смесва с „недопита ракия“ (превод на японски – Ким Алберт Думанон).

По моста на времето от пролетта до есента винаги остава и нещо недоизживяно, пропуснато.

Капят крушите и слънцето потъва бързо отвъд хоризонта в хайга на Николай Пенчев. В залеза – и на деня, и на сезоните, посоката е една: светът връща дължимото преди неизбежния студ.

В две от своите рисувани хайга Детелина Тихолова използва по естетски начин контраста между златно жълто и черния туш.

В спонтанния и сигурен жест на авторката тази пестеливост на багрите създава богати цветови усещания, впечатление за светлина и жизненост.

Особено въздействащи са творбите на Александър Телалим – авторска калиграфия на кирилица, която по своеобразен начин изобразява стиховете (тук хайку от Константин Димитров), акцентирайки върху основна дума или образ. Хайку от Йоса Бусон художникът изписва върху енсо, символ на съвършенството – тъмен и светъл кръг (туш върху жълта акварелна хартия), които се асоциират с лунна светлина и сянка.

На запад се движи
лунният диск,
сенките на цветята
на изток.

Три фотохайги представя Зорница Харизанова (дигитално обработени като маслена живопис и акварел). Есенно равноденствие/ стипчивият аромат/ на компот от дюли.

В тази „ухаеща“ хайга топлите тонове (червено, жълто, охра) създават впечатление за слънце, за зрялост и щастливо преживяно време. И все пак природата прекрачва невидимата си граница (равноденствието) със стипчивия вкус на прехода.

Друг вид дигитална обработка – акварел с графичен нюанс, представя Елисавета Шапкарева, образи, които се очертават като видения – колкото реални, толкова и авторски; детайли изплуват из дебрите на спомен или представа – в приглушена тоналност, почти монохромни, навлезли дълбоко в есента.

Музика „звучи“ от фотохайга на Цанка Шишкова, сякаш от бездомната душа на клошаря:

Знаците на есента се „четат“ и в творбите на Илияна Стоянова:

А съчетанието между фотографията на Петър Павлов и хайку на Диляна Георгиева е особено хармонично:

между два сезона
засядат
неизречените думи

Лед е сковал дъбовите листа в изображението. Наистина „два сезона“. Там са думите, неизразените чувства, сковани от внезапен студ. Раздялата …

Но между два сезона е и октомври, месецът, в който пъстротата на цветовете и сенките, родени от отиващата си година рисува най-ярките картини на природата, но и ни дарява най-приглушените, носталгично-медитативни моменти…

октомри
все по-пъстра сянката
на стария чинар

Точно такъв момент е уловен във фотохайгата на Александра Ивойлова:

Насловът на нашата изложба – „Есенни прелюди“, е вдъхновен от Шопеновата музика и неговите 24 прелюда за пиано.

Фредерик Шопен, всепризнатият поет сред композиторите, създателят на редица клавирни жанрове, оставя на човечеството гениални произведения; произведения, неподвластни на времето, в които всяка фраза е проговорена, дълбоко преживяна, лишена от „декоративност“. И ако цялото му творчество е поезия, навярно прелюдите са неговите музикални хайку.

Също толкова кратки и лаконични, изящни, въздействащи. Мигове, които отлитат. „Понякога в три минути музика е казано повече, отколкото в цял роман“, според големия пианист Алексис Вайсенберг. И това пределно кратко време изисква от интерпретатора висше майсторство.

А какво да кажем за трите реда в хайку?!

Текст: Александра Ивойлова

Фотографии: Зорница Харизанова

Коментар към фотохайгата на Александра Ивойлова: Габриела Цанева