ЕСЕННО МОРЕ – стихотворения на Тодор Билчев

ЕСЕН

Златна есен във гората
с четка шари дървесата.
А през тъмните тунели
път са хората поели.

Към морето път наесен,
чак до зимата занесен.
Златна есен. Зима бяла.
Где душата ще е спряла?

Да отдъхне, да почине
и след туй да си замине.
От морето към реката.
След това и към мечтата.

Тъй човекът си пътува
все, откакто съществува.
И догде това така е,
жив ще е и ще мечтае.

13.10.2022 г. 10.11 ч.
гара Радевци, след Плачковци; влак Русе – Бургас

СКЪРШЕН

Скършено дърво в полето,
сред трънаци и коприва,
тъжно скрило е лицето
на скръбта си полужива.

И с тъга земя целува.
Със тревите се прощава.
То с живота се сбогува.
Скършен, да е жив престава.

13.10.2022 г. 11.43 ч.
Твърдица; влак София – Бургас

КОНСТАТАЦИИ

Гореща есен. Закъсняло лято?
На гларус песен, писана със злато.
В очите радост. Тъга във душите.
Че идват бавно на зимата дните.

13.10.2022 г. 16.47 ч.
Бургас – ул. „Кирил и Методий” № 8, на пейката на тротоара

ВЕЧНАТА МАЙКА

Текат годините, не спират.
Все по-далеко ти оставаш.
Ликът в душата не умира.
И майка вечна тъй ми ставаш.

14.10.2022 г. 9.49 ч.
разклон Ивански, с. Радко Димитриево, Шуменско; автобус Бургас – Русе

Тодор Билчев