ЕСЕННО – стихотворения от Николина Пенева

ЕСЕННА ВЛАСТ

Есента дойде на власт.
И си стъпи на краката –
цяла нощ валя… Туй глас
есенен е. И реката
на туй време пак тече
бурно и неумолимо.
Няма кой да отрече
времето, дори във рими…

Есента е пак на власт.
Сливам с нея своя глас.

ЗЛАТНАТА РЕКА

И есенният топъл ден
отново той е възроден!
О, нека бъде все така!
Аз чакам златната река…

Не злато да ми донесе,
а към върха да понесе
духа ми! Златни чудеса
на този свят да донеса!

О, нека стане с мен така!
Аз чакам златната река.

ЕСЕННО ДЪЖДОВНО

Облаците се кълбят,
ала слънцето си грее.
А пък стиховете бдят –
твоето сърце да пее…

Есен е. И дъждове
цяла седмица се ляха!
По села и градове
все дъждовни дните бяха.

Днес показа добрини
слънцето – и появи се.
… Аз и ти каква вина
имаме, че толкоз сви се
времето? А мисля аз,
че старее моят глас…

МОЕТО ДЕТСТВО

Беше селско и невинно,
мое детство! Простота
смесваше се с младо вино
и искреше красота…

Как обичам да си спомням
свойто детство – земен рай!
Там остана мойта стомна –
пъстра като месец май.

МАЛКА ПОБЕДА

Подадох ти ръка – прие я.
Намерих твоите очи.
А тез очи, които греят –
към тях сърцето ми търчи…

И всичко хубаво е с тебе,
еднакво мислим за света.
захвърлили проблема дребен,
редим с усмивки красота…

Ще те прегърна, за да тръгна
по-смело в новия си ден.
И нека делникът си гъгне,
ще се усмихваш ти чрез мен…

ЦВЕТЯТА

Сред компанията цветна
на домашните цветя
аз стоя и съответно
тъй се пазя от света…

И червено, и зелено
ми говорят с нежен глас.
Цветното е неотменно
вътрешното мое „аз”.

Ах, цветя, дома пазете,
да, грижете се за мен!
Щом сте с мене, съм обзета
от мир – светъл, несломен…

Николина Пенева