ЕСЕН – поезия на Павлина Петкова

Златни гирлянди
дъждът
на земята
свлича.
Дърветата
протягат
голи клони.
Празни гнезда
сълзи ронят.
Облак
в локва
се оглежда.

Небе без ята
в късия ден
на есента.

*
По пътека животът криволичи.
Ден и нощ отмерват ударите на сърцето.
С вик се раждаме.
Самотата е неизменна спътница.
Съдбата
изпълва
белите страници
на живота.
От воплите за изгубени любови
търсим вдъхновение
за изцеление
на поредните
житейски драми.
Надеждата е лек!

*

*
Не се гневи
за криво казани думи!
Човек сам кове своята съдба.
Не злобей, не таи омраза
всяка строфа, всеки израз
е бумеранг!
Рано или късно
ще те застигне.
Замълчи, не изричай
злобни думи!
Чисти помисли
за чисто сърце.
Доброто ще те споходи.
Всяка казана дума
е път към слънчевия ден.

*

Зад оградата
времето е спряло.
Жълти минзухари
свещи забодени.
Ветрове тъкат
бели савани.
Тишина.
И покой.
От птица сълза
върху камъка.

Павлина Петкова