ЕСКИЗИ ДУМИ – поезия от Александър Алекс. Дъбнишки

“…и Словото беше Бог.”
Йоан 1.1

Звуци, звуци −
и от тях изплувате вие,
спътници мои.
Времена, светове
докосвам със вас.

Празни пейки
край брега.
Друга дума за началото.
Нощем
думи с мене говорят.
Да не бърза,
тишината понякога моля –
тъй трудно достигам до тях.

Между думите гледам
и тогава … виждам −
видян.
Изчезват думите
и това ме води.
Така достигам до тях.

Без думите
от себе си
съблечен оставам.
Думи –
няма понякога
утро сред вас.

Треви и цветя.
Люлка заплита слънце с лъчи.
Свят от звуци
прибира обратно моите думи.
Пеперуди с млечно-бели крила.
Няма за вас, думи,
по-тайно място
от някъде в мен.
Търся ви; съзрени –
понякога бягам от вас.

Неусетно,
без болка
изоставям ви, думи,
в света на умората.
Мълчалива вдовица.
Думи – сираци,
отдавна
без устни останали.

Няма ме там,
където съм,
ведно с думите за това.
Все някога
не ще да се върнем.
Думи за сън
тишината изпълват.
Една от тях
нивга не спи.

© Александър Алекс. Дъбнишки