ЖАЛБА ПО МЛАДОСТ – шаржове на Борис Цветанов

Беше в света пролет,
но Пролетта Пражка,
нямаше Пролет
в София прашна.

Радой с лютите чушки
Партията майка
люто подлюти
без патрони и пушки.

Марко Ганчев
със дървени сабичи
взе ,че уплаши
старите бабички,
та да се чуди:
защо бе, защо,
трябва да бягам
сега от дърво.

Константинов пък Георги
обхванат от Пламък
заяви „От партийно събрание
не чакай признание!“

Борето Димовски
се подписа завинаги,
че не да е вече
търпящо човече.

Изтърваха Бербенков,
а бе сапунисал
както замисли
да обербери властта ни
с изтървани уж мисли.
За Редутския кедър
ДеСе писа във сводката,
че гледа като казак на когото
изпили са водката.

От Радио София
управата боса
Борето Арнаудов
големите баламоса
„Което е – рече –
тука по етера
отишло е вече
направо на вятъра“.

Доньо пък даде
на света знаци,
че тук управляват
трима глупаци.

Кушвалиев пък викна
„Не чакай облаги,
от тия край тебе
дебили недраги!“

А за Митето Атанасов
от град Кубрат
сатирикът за сатиричка
и до днес си е брат.

Лозан Такев
с все сили
одра във лозинки
всички катили.

Кирчо Назъров
направи реклами:
„Истината е свята
за моите епиграми!“

Кунчо Грозев
с пресовани мисли
малоумната критика
напълно я обезсмисли…

Толкова е за днеска,
кой тука – бил, бил,
Борис Цветанов
едва се бе появил.

Борис Цветанов