ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
ЖАНРЪТ НА УСМИВКИТЕ – статия на Габриела Цанева
Остап Вишня получава признание като оригинален майстор на украинската сатира и хумор. Той поставя началото на нов литературен жанр – усмивката (укр. Usmishka). Усмивката е вид фейлетон или хумореска. Терминът е въведен от него: „Въпреки че „фейлетонът” вече си е спечелил пълното право на живот, според мен думата „усмивка” е по-добра от „фейлетон””. Оригиналността на жанра се крие в съвместимостта на ежедневните скици с честите отклонения на автора, в лаконизма и остроумието.
През 20-те години Остап Вишня публикува редица популярни колекции от усмивки: 1924 — „Черешови усмивки (село)“, 1925 – „Черешови усмивки на Крим“, 1926 г. — „Да се украинизираме“, „Кооперация „Черешови усмивки“, 1927 – „Театрални черешови усмивки“, 1930 – „Черешовите усмивки са чужди“. Излиза четиритомникът „Сборник с усмивки“ (1928, 1930).
Остап Вишня дава следното хумористично определение на новия жанр: „Нов живот ми се усмихва и аз му се усмихвам! Затова има усмивки“.
Активно развива жанровите разновидности на усмивката: усмивка-пародия, усмивка-шега, усмивка-есе, усмивка-миниатюра, усмивка-усмивка и др. Има дори поетични усмивки, напр. произведението на поета Анатолий Качан или Павел Глазовой „Избрани усмивки“, издадени през 1992 г. „Ловни усмивки“, които Максим Рилски нарича „лирическа поезия в проза“, се считат за връх в развитието на жанра.
Усмивката не е придобила голяма популярност в съвременната литературата.
Материала е подготвен от Габриела Цанева по информация от украински сайтове
