ЖИВА ВОДА – стихотворения от Николина Тодорова /Нина Росна/
МОЯТ ГРАД
Талази на могъщата река
отнасят сякаш корабни платна
на кораби шейсет през древността
от пристана, прикрит под крепостта.
На крехки салове в опасен брод
преминал Дунава велик народ.
На кремъчния бряг запалил дух,
с копитата искри хан Аспарух.
Когато още в робския позор
Европа сме посрещали със хор,
чрез водния открит широк портал
и хълма над реката оживял.
Виенски валсове далеч оттук
разнасял е военният ни клуб.
Културите се смесват с интерес –
Византия и стил барок с финес.
Разхождаш ли се вечер угнетен
с неволите на гаснещия ден,
духът полита в необятна вис
на кея градски в този залез чист.
КРЪГОВРАТ
Пара от морето
вдига се в небето,
в облачета бели –
пухкави къдели.
Вятър ги подгони
и ги блъсна в клони.
Бързо почернели,
сълзички пролели.
Напоили птички,
блеснали тревички,
свежи от водата,
слята със земята.
Сбира минерали,
съживява твари,
става лековита
в Аязмото скрита.
Път сама намира
в изворче извира.
В почвата попива,
после се разлива.
Весела, игрива,
палава, бъбрива,
към морето тича,
много го обича.
Връща се, където
тръгна от морето.
Пак се изпарява,
жива все остава!
РЕКА ДУНАВ
Малко под баира
изворче извира.
Ручейче наднича
и към Дунав тича.
Бели Вит и Осъм
две русалки боси,
плискат се в реките
тайно из горите.
В Дунава се вливат
заедно преливат.
С бързеи Огоста
идва му на гости.
Планински потоци
правят водоскоци.
С притоци в полето,
с Дунав към морето.
ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ В ЛОНДОН
На Чилновските баби,
група за автентичен фолклор, с. Чилнов
На плещите си понесли
родопчани чеверме.
С пълно гърло пеят песни,
никой тук не ще да мре.
Скачат граовци и шопи
чак земята се тресе.
Северняци мятат сопи –
друсат българско хорце.
Ръченици със шиници
няма нийде по света.
Пъстри български шевици
греят с вечна красота.
И полюшват се житата
в златна добруджанска шир.
Галят стъпките земята
с лудогореца – зефир.
Нестинари по жарава
ходят боси в ритуал,
от дедите ни предаван,
никога не остарял.
Острови в мъглата властна
с погледи учудени
от енергията страстна
на чеда прокудени.
© Николина Тодорова /Нина Росна/
