ЖИВОТЪТ – Александрина Шаханова

ЖИВОТЪТ – поезия от Александрина Шаханова

НА СИНОВЕТЕ МИ

„Каква невеста си била ти, мамо…“
(Павел Матев)

Не бях оная слънчева невеста,
огряла младоженческия двор
и никой мене не изведе
за първо сватбено хоро.

На сватбата ми нямаше свирачи,
сватбари нямаше със бъклици в ръце.
И не баща, а някакъв побащим
поведе ме към брачния венец.

Не в бяла булченска премена
аз тръгнах към венчилото, уви…
А сватбената рокля във зелено
снагата наядряла ми прикри…

Дори ги нямаше и моите роднини –
ни майка, ни баща, ни две сестри.
Не слушахме и сватбен марш… Кажи ми
така ли към венчило се върви?!

И днес, след толкова години,
когато видя рокля в бял атлаз,
с тъга се питам можех ли да имам
такава рокля булченска и аз?…

Поглеждате ме вие с брат си – двама
със поглед ясносин – като небе:
„Това което днес ти имаш, мамо,
могъл би само Бог да ти даде!…“

творбата е наградена с диплом и приз „Сребърен лист“ в поетичния конкурс на фестивала „Листопад на спомените“, Варна, 2019

ЖЕНА

В памен на съпруга ми

Аз бях оная слънчева жена,
която тича боса по полето.
На къра съм замръквала сама
във лятна вечер нейде под небето.

Аз бях и лудо влюбена жена.
Не виждах никаква преграда.
Преминах с тебе деветте села –
в десето влязох пристануша млада.

Аз бях оная предана жена,
горчиво вино дето ти налива.
Аз бях за теб и звук, и светлина,
и две очи, които те опиват…

Аз бях и непокорната жена,
която не познаваше забрана.
Гневът ти предизвиквах аз сама,
но ти във мен все влюбен си остана.

Сега ме гледаш с галещи очи,
но не пред мен, а някъде отгоре.
И казваш: „Мъката не ти личи…
Успяла си и с туй да се пребориш!“

Дали съм вече същата жена,
отгледала ти и деца, и внуци?
Горчиво вино пия си сама –
без теб отдавна и това научих…

НЯКОГА И СЕГА

(триптих)

1.

Любов ли бе или игра
това –
да идваш в празничния ден
при мен
в най-хубавия си пуловер,
с букет кокичета от твоята градина,
с бутилка от домашното си вино?…
Какво те водеше насам –

дискретна писта
за кратко бягство от дома,
жена любима – удобен пристан,
или лозичка неразлистена,
очакваща…
да я зареже твоята ръка?

2.

Любовната празнична вечер преваляше.
Звучеше красива прелюдия:
„Следобедът на един фавн“.
И все по-мъчителен ставаше
обратният път към дома…

3.

То беше някога.
Fiesta e finita!
Бутилката с домашното розе –
изпита!
Удобният и топъл пристан –
в ледове скован…

Лозичката зарязвам си сама!

БЛЕНУВАНА ЛЮБОВ

Да чуя в полунощ гласа ти
и дълго да говорим до изключване.
Да се отбиеш по вечеря, пътьом.
На масата – каквото Бог е дал…
Да слушаме любимата си музика
на тъмно, само на уханна свещ…
И чашата с домашно вино
от теб налята, да ми подадеш…
Да чувствам силата на мъжко рамо,
и ласката на твоите ръце …
Да ме опиваш с погледа си само,
да озаряваш моето лице.
Когато се препълни от любов нощта,
да тръгнеш тихо. Да потънеш в мрака…
А аз отново във притома да те чакам!

Александрина Шаханова, „Частица от Вселената“, 2018

РАЗЛИЧНИЯТ СВЯТ

ПРЕЗ ПЪРВАТА ВЪЛНА НА КОВИД-19

Отново съм на тихата алея .
Тя толкова различна е сега –
ни тротинетки, бягащи по нея,
ни бебешки колички, ни припкащи деца.

А пролетта така е разцъфтяла –
ту в бяло, ту във розово-лила.
Алеята потънала е цяла
в зелено. Но … безлюдна е сега!

Оглеждам се във ляво, вдясно
и търся с поглед някой минувач,
но виждам люлки, катерушки – празни.
Ни весел смях по тях, ни детски плач.

Очите ми се пълнят с влага. Нещо ми горчи…
Поглеждам към небето с молитва на уста:
„Дано да ни отмине, Боже милостив,
и чашата горчива на Христа!…“

април, 2020

След публикуване на стихотворението в личната страница на поетесата, същото е преведено на румънски, руски, турски, английски и италиански езици.

ПРЕЗ ВТОРАТА ВЪЛНА НА КОВИД-19

И пак е тиха моята алея,
потънала във есенна тъга.
Спортисти няма, бягащи по нея,
ни млади майки с палави деца.

Площадките отново са притихнали
в очакване… Къде ли са сега
познатите момченца и момиченца
с изцапани ръчички и крачка?…
Единствената пейка във зелено
тъгува пак, останала сама.
Била е някога леглото споделено,
убежище за двама, топлина…
Познатото дръвче, което беше
отрупано със сочни плодове,
сега облечено е в нова дрешка
в красиви топли цветове.
Ех, тази есен, толкова красива
с килими от опадали листа,
как жалко е, че бързо си отива
със свойта златна красота!…

октомври, 2020

© Александрина Шаханова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *