ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:

ЖАН БАТИСТ БАРОНИАН

ЖИТЕЙСКИ ПЪТЕКИ

Жан Батист Барониан (април 1942 г.), истинското име на когото е Жозеф Лу Барониан, е белгийски писател от арменски произход. Роден е в Антверпен, в семейството на арменски емигранти, потомци на бежанци от геноцида в Армения през 1915 г.

Когато е на две години родителите му се преместват в Брюксел, където по-късно учи право. Той не упражнява правото като професия, а животът му се разполага между Брюксел и Париж, където работи в различни издателства и заедно с това започва неговата кариера на творец.

Жан Батист Барониан e автор на около 60 книги (романи, разкази, есета и др.), между които се открояват биографиите на т.нар. френски „прокълнати поети” – Бодлер, Верлен и Рембо. Освен биограф, той е и литературен критик, съставител на антологии, есеист, поет.

Пише под различни псевдоними, които използва в различните литературни жанрове, в които твори (литература за деца, любовни романи, полицейски романи). Президент е на международната асоциация Приятелите на Жорж Сименон.

Член е на Белгийската кралска академия за френски език и литература.

Тук е представен като автор на фантастични разкази – особено развит жанр във френскоезичната белгийска литература.

Иванка Попова-Велева – по данни от печата и интернет

ТВОРЧЕСТВО

ПОЛЕТ НАД ПЛОЩАД „РУП“^[1]

                                        На Жан Мюно^[2],

познавал добре тези места

Влизайки в това кафе на площад „Руп“, веднага разбрах, че ме бяха познали. Сервитьорката ми отправи широка усмивка на възхита. Приближих се до бара и поръчах едно студено мляко. Барманът побърза да ме обслужи.

– Оная вечер ви видях по телевизията. Бяхте много добър. Невероятен! Наистина, изключителен номер.

Не отговорих нищо. Девет от десет пъти бърборенето е едно и също. Каквато и роля да изпълнявам. Онази вечер бях в ролята на Колюш^[3], един тип когото не мога да дишам, но правя каквото е необходимо, както казват хората, които нямат мнение или се преструват, че нямат. Изпих чашата си на един дъх и поисках още една.

Барманът се наведе към мен.

– Извинете, но дали ще играете Еди Меркс^[4]? Имитирате го идеално.

Повдигнах рамене.

– Нямам представа. Предпочитам по-скоро да се обновявам, публиката се отегчава много бързо.

– Ами Ино^[5]?

– Подготвям нещо съвсем различно. Една нова роля на спортист… Пеле^[6].

– Пеле? … Ама… той е чернокож!

– Да. И какво?

Смаян, барманът започна да поклаща глава.

– Предполагам, че имате някакъв трик?

 – Имам хиляди трикове. В моята професия всичко е трикове, блъфове, заблуда, измама, имитация, хитрост, прах в очите. На театър, като на театър! – това е добре известно.

– Използвате ли вакса?

– Що за въпрос? Никога! Аз се изменям, драги ми господине, преобразявам се. Имам свръхестествени способности. Не го ли знаехте?

Клиентите се бяха приближили, образувайки безобиден кръг около моя знаменит персонаж. Изведнъж всички живо се заинтересуваха от репертоара ми. Кога ще изиграете Митеран^[7], Ейскенс^[8], Мао^[9], Рейгън^[10], Де Гол^[11], Спак^[12], Алиенде^[13], Брежнев^[14], Дали^[15], Трене^[16], Пулидор^[17], Кастро^[18]?

– А Брандо^[19]? А Дьо Фюнес^[20]? А Жискар^[21]?

– А Оберон?

Тогава вдигнах ръка.

– Моля? Какво казахте?

Този, който беше го казал, беше едър брадат мъж, подобен на гардероб с огледало. Лукава усмивка  пробягваше по устните му.

– Оберон.

– Царят на духовете? Онзи, когото Шекспир описва в „Сън в лятна нощ”?

– Точно така.

– Ами… Никога не съм възнамерявал да изпълня подобна роля. Впрочем, мисля, че съм неспособен да я изиграя.

Той започна да се смее с един невъздържан смях, който ми проглуши ушите.

– Бях сигурен! Вие всички сте еднакви! Можете да имитирате реално съществуващи хора, но не и духове, феи, вампири, джуджета… И смеете да твърдите, че притежавате свръхестествени способности! Друг път!

Последните си думи придружи с циничен жест, който отказвам да опиша. Стъписан, огледах групата на моите почитатели. Очарованието беше разрушено. Вярно е, всичко мога да правя, освен това: някакво въображаемо същество, някаква приказна същност – невъзможно! Какво пък? Професията да забавляваш си има своите възможности – хората вярват само в това, което познават. Конкретното, истинското, което можеш да пипнеш.

Тръгнах си силно разстроен.

Спуснах се към фонтана на площада, покатерих се бързо на върха на статуята, която се издигаше в средата, свалих си сакото, разхлабих вратовръзката, съблякох си ризата и я хвърлих трескаво във водата.

Сетне, като си сложих на врата моите големи криле, се стрелнах към синьото небе.

---

[1] Тази новела е включена в сб. „Седем привидности. Необичайни разкази” (Sept simulacres. Contes insolites), изд. Емил ван Балберг, Брюксел, 1982 г.

[2] Жан Мюно (Jean Muno), (1924 -1988), роден Робер Бюрнио (Robert Burniaux), е белгийски писател  (романист, новелист), кинокритик и университетски преподавател. Считан е за баща на фантастичната литература на Белгия. Носител е на наградата Виктор Росел (Victor Rossel – 1979) за книгата „Странни истории“ (Histoires singulières). Член е на Белгийската кралска академия за френски език и литература от 1981 до края на живота си. През 2001 г. е учредена литературна награда на негово име за автори в жанра фантастика.

NB. Тази и следващите бележки са на преводача.

[3] Колюш (Michel Colucci, псевдоним Cauluche) – известен френски комедиен актьор (1944 -1986).

[4] Еди Меркс (Eddy Merckx) – белгийски колоездач, считан за най-големия шампион в света – със спечелени 625 състезания; професионален състезател в периода 1965 – 1978 г.

[5] Бернар Ино (Bernard Hinault) – френски шампион по колоездене, роден през 1954, професионален състезател в периода от 1975 до 1986 г.

[6] Пеле (Edson Arantes do Nascimento, наречен Pelé) бразилски футболист със световна известност, роден през 1940 г., той започва футболната си кариера на 15 години – в средата на 50-те и спортува активно до средата на 70-те години на ХХ в. Носител на наградата „Златна топка”. Той е също актьор, сценарист и продуцент.

[7]  Франсоа Митеран (François Mitterrand) – бивш президент на Франция (1916 – 1996 г.)

[8] Марк Ейскенс (Mark Eyskens) – бивш премиер на Белгия (р. 1933 г.)

[9] Мао (Mao Zedong; 1893-1976) е държавен глава и върховен военнокомандващ на Китайската народна република, на която той е основател. Застава начело на Китай през 1949 г. и остава там до смъртта си.

[10] Рейгън (Ronald Reagan – 1911-2004 ) е 40-я президент на САЩ, с мандат от 1981 до 1989 г. По професия – актьор и политик.

[11] Де Гол (Charles de Gaulle – 1890-1970) , по-често генерал Де Гол, е виден военен и политически деец на Франция с изключително богата биография в служба на страната си. В периода 1958-1959 г. заема поста премиер-министър, а от 1959 до 1969 г. е президент на Френската република.

[12] Спак (Paul Henri Spaak – 1899-1972)  е бивш премиер-министър на Белгия, както преди това и неин външен министър. Заради своята дейност е считан за един от бащите на Обединена Европа.

[13] Алиенде (Salvador Allende – 1908-1973) e политически деец на Чили и президент на страната в периода от ноември 1970 до септември 1973 г., когато е свален с военен преврат.

[14] Брежнев (Леонид Брежнев – 1906-1982) е бивш генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз и държавен глава в периода 1964-1982 г. По произход е украинец.

[15] Дали (Salvador Dali – 1904-1989) е испански художник сюрреалист от обл. Каталуния. Автор е на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги. Творбите му са в естетиката на сюрреализма, но и в тези на дадаизма и кубизма.

[16] Трене (Charles Trenet – 1913-2001) френски артист, автор на песни (текстове и музика) и изпълнител.

[17] Пулидор (Raymond Poulidor – 1936-2019) Реймон Пулидор, наричан галено Пупу, е професионален френски състезател по колоездене в периода 1960-1977 г.

[18] Кастро (Fidel Castro – 1926-2016) е кубински политик, министър-председател на Куба от 1959 до 1976 г., а след това е президент на страната. От 1961 до 2011 е първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия.

[19] Брандо (Marlon Brando – 1924-2004) e легендарен американски актьор и кинорежисьор.

[20] Луи дьо Фюнес (Louis de Funès – 1914-1983) е забележителен френски комедиен актьор.

[21] Жискар д’Естен (Valéry Giscard d’Estaing – 1926-2020)  е френски политик, президент от 1974 до 1981 г.

Жан Батист Барониан

Превод от френски Иванка Попова-Велева