ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ СПОМЕНА – поезия на Георги Жулев

ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ СПОМЕНА

Къде си, в спомените ми останала,
светица непорочна, или грешница?
Или да вярваш в Бога си престанала,
на дявола подвластна клетница.

Пристигаш нощем в сънищата мои
забравените чувства да събудиш.
След ласките в среднощния покой
за път обратен в утрото се будиш.

Будя се и в здрача с утрото будувам.
Сипва се зората, стъпките ти чувам.
Минаха години, все тъй се вълнувам
и се питам, Боже, но нима сънувам?!

ДИВИ ТЕМЕНУГИ

Аз помня пролетта с долитащите птици,
хора на щурците в тревата мека.
Вървяхме двама по горската пътека,
гореше залеза в твоите зеници.

Струеше в тях на пролетната вечер синевата,
на горските треви и билки аромата.
Очи не срещнах във живота други
с цвета на диви теменуги.

Нима са минали години оттогава
и спомена да тъне във забрава?
Не е ли въглен жив под тлееща жарава
и горската пътека, и китната морава?

НЕДЕЙ ТЪЖИ

Недей тъжи, че годините минават,
за изгревите и песента на птиците.
Те в нас до залеза на дните ни остават,
изтрий сълзите от зениците.

Робиня не бъди на чувствата си слепи.
Зърната златни на дните не пилей.
От извора греби със пълни шепи,
за тези златни мигове живей.

Че дните наши в залеза догарят,
а вън притихнала дошла е есента,
звезди небесни падат и изгарят
на прах превърнати от вечността.

ВЕЧЕРНИ ЗАЛЕЗИ

Завръщам се при теб и твоя свят
докосне ли тъгата белите коси.
В градината със вишнев цвят,
в алеята, където звезден прах вали.

Тук идвам, в залеза вечерен за отдих и разтуха,
на пейката присядам до шипковия храст.
И в шепота на вятъра в тишината глуха
чакам твоя смях и твоя глас.

И пак е месец май, небето нежно синьо,
ала без теб звездите тук са други.
Обрасла е пътеката до мястото любимо
с дъх на диви теменуги.

Където влюбени до късно през нощта
мечтаехме под лунна светлина, ахатова.
Край нас шумеше тихо пролетта,
както в стихове на Анна Ахматова.

НА ЕДИН ПОЕТ

В тревожни мигове, в безсънни нощи,
минават земните ти дни.
Искра от огъня, където падне
до залеза последен ще гори.
Намираш сили стихове да пишеш
дори, когато много те боли.
Сълза от майчина зеница
скръбта във стихове реди.
Харесвам стиховете ти, поете.
Харесвам твоя стил и нрав.
Харесвам словото ти дръзко,
защото знам, че винаги си прав.
Пулсират с ритъма сърдечен,
родени с болка и любов.
Словата ти са вик от преизподня,
жарава огнена и зов.
Видях те във зора зорила
и сянката на синкавия здрач.
Песента на полска чучулига
и морна песен на орач.
Завръщах се във дните детски,
зовеше ме далечен път.
Във сънищата все пътувах,
към бащиния дом и роден кът.
В залеза на дните сетни,
стихът за мене е олтар.
Всеки зов сърдечен на поета
от Бога даден ни е дар.

БЛАГОСЛОВЕНА

При тебе идвам в дни на болка и тревога
горчилката от този свят да споделя.
При тебе – благословената от Бога,
моя свята бащина земя.

Като птица долитам и отлитам,
и когато в чуждите земи се скитам,
и когато в сънищата си прелитам
все за тебе свидна моя питам.

Чакат ли ме още моите връсници
карй реката в слънчевото лято?
Или отлетяха с прелетните птици
в сенките вечерни, с жеравното ято?

И какво ли след години скитника зове,
още ли тъгува за дома си малкото момче?
Още ли реката с детските мечти тече
към далечни, непознати брегове?

БАЩИНА ЗЕМЯ

Завръщам се след толкова години
при корена на моите деди,
при средногорските простори сини,
на Тракия под южните звезди.

При утринната свежест на полята
окъпани от бисерна роса.
При детството ми босо край реката,
при славеите край извора в леса.

Зърната златни на дните разпилявам
при тебе се връщам старец помъдрял.
При песните на селските кавали,
и радостта, и болката в едно събрали.

Поклон дойдох да сторя на земята,
крепила ме в житейския ми път суров.
Дарила ми на дните мрачни светлината.

Георги Жулев

Подбор: Павлина Петкова