ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:
КАРЛО МАРИЯ ЧИПОЛА
(15.08.1922 – 05.09.2000)
ОСНОВНИТЕ ЗАКОНИ НА ЧОВЕШКАТА ГЛУПОСТ
Carlo M. Cipolla, Professore Emerito di Storia Economica a Berkeley
Първи закон:
Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя на глупаците, които ни заобикалят.
a) хора, които в миналото сме смятали за рационални и интелигентни, се оказват неочаквано пълни глупаци.
б) ден след ден, с неуморна монотонност сме затруднявани и възпрепятствани в нашите действия от индивиди – абсолютно глупави, които се проявяват нео-чаквано и в най-неподходящия момент и място.
Първият основен закон не позволява да се даде числова стойност на процента на глупаците в съотношение с другите хора, защото всяко предположение ще бъде занижено. Авторите на стария завет са познавали първия закон и го перефразират, когато обобщават, че: – “stultorum infinitus est numerus”, но изпадат в поетично преувеличение, защото броят на глупаците не може да е безкраен, понеже брояj на живите хора е ограничен.
Втори закон:
Възможността един човек да е глупав не зависи от никоя друга негова характеристика.
От изследванията, проведени в различни социални групи е доказано, че про-центът на глупаците е еднакъв сред всички социални прослойки, без значение на раса, етническа принадлежност, образование и т. н. Феминистките могат да се ядосат, но процентът на глупаците не се влияе от пола /сексуалната принадлежност!
Tрети закон:
Глупавият човек е този, който ще направи лошо на другите, без същевременно да реализира никаква полза от деянието си или дори също да загуби.
Няма и не може да има по-добър пример в потвърждение на третия закон от демократичните избори, където глупаците вредят на цялото общество, а също, и на себе.
Четвърти закон:
Интелигентните хора винаги подценяват потенциала на глупаците, да създават неприятности. Забравят постоянно, че в контактите и или обвързването с глупаци се оказва винаги една скъпа грешка.
Пети закон:
Глупакът е най-опасният съществуващ човешки тип.
От което следва, че:
„Глупакът е по-опасен от бандита“.
Четирите основни групи, според тяхното поведение:
– Неудачник: който със своите действия вреди на себе си, но създава полза за някой друг.
– Интелигентен: който със своите действия се стреми да принесе полза за себе си, но и за другите.
– Престъпникът: който със своите действия се стреми да принесе полза за себе си, нанасяйки вреда за другите.
– Глупакът: който вреди на друг човек или на цялото общество, без да извлече никаква полза за себе си и (или) причинявайки вреда, и на себе си.
Глупостта и властта
Като всички човешки същества, глупаците влияят върху останалите хора с раз-лична сила.
Някои глупаци причиняват само ограничени вреди, докато други успяват да нанесат ужасни поражения и то не само на няколко отделни индивида, а на цялото общество. Потенциалът на един глупак да причинява вреди, зависи от два основни фактора.
Преди всичко от генетиката.
Някои индивиди наследяват големи дози глупост и благодарение на нея прина-длежат от раждането си към елита на своята група.
Вторият фактор, който определя потенциала на глупака да вреди, е поло-жението във властта, което заема.
Измежду бюрократите, военните, политиците и държавните глави има един процент абсолютни глупаци, чиято способност да вредят на ближния е опасно висока, поради позицията, която им дава властта .
Въпросът, който най-често си задават разумните хора, е по какъв начин глупаците успяват да се наместят във високите етажи на властта.
Класата и кастовата принадлежност (sia laica che ecclesiastica) са били социалните лостове, които позволявали един постоянен приток на глупаци във властта на по-голямата част от прединдустриалните об-щества.
В съвременния свят, класата и социалната каста губят голяма част от нивото на влияние. На тяхно място се появяват политически партии, бюрокрация и демокра-ция. Вътре в самата система на демокрацията, изборите, са един много ефикасен инструмент за поддръжка на стабилна връзка между глупаците и властта.
Напомням, че на базата на втория закон, част от хората, които гласуват, са глупави и изборите им предлагат една прекрасна възможност да навредят на всички останали, без самите те да спечелят нищо от своето действие.
Така се поддържа нивото на глупаците между хората на власт.
РР Извинявам се на всички, прочели до края. Това е само малка част от оригиналното произведение, където всичко е обяснено и обосновано подробно и с графики. Ако имам време, скоро ще преведа и останалото. – бел. на преводача
Карло Чипола
Превод от италиански: Контадин Кременски
