ЗАКЪСНЯЛА МИСЪЛ – есе от Николина Тодорова /Нина Росна/

„Под тия очукани камънаци почива скромно славата на България” – пише Захари Стоянов по повод първите опити за паметник на Васил Левски – Дякона.

Неустрашимият български бунтовник, който е носел на гърба си цяла България, унизително самохвалство било чуждо на нашия герой. Как досега никой от властолюбците не помисли, че Левски не бил съгласен за нападението в Арабаконашкия проход? И защо още се чудят на думата „Народе??????” в тефтерчето на Дякона с многото въпросителни, по-скоро питанки?

Димитър Общи обвинявал Апостола в стремеж за пълно господство в организацията и го нарича „привилегист”. След това избягвал да се среща с Левски – страхувал се.

Шест дена преди нападението при Арабаконак Апостолът признава, че Общи със своите действия заслужава най-тежко наказание, но му прощава, защото не е предател, но прост, неразбран и горделив.
След залавянето на Левски, се канели да го освободят.

След нападението в Арабаконашкия проход, станало повод за предателството, Левски поема сам вината. Дяконът е прозрял, че повече не е нужен за делото и че този народ с представител някой си Иванчо Хаджипенчович не го заслужава????

Смаяни от поведението на Левски, османлиите били склонни да го затворят, а Иванчо с лека ръка издал смъртната присъда и станал депутат след Освобождението. Какъв парадокс! Този народ не заслужава най-великия си национален български герой.

„Народе??????”.

Николина Тодорова /Нина Росна/