АПЕВА – НОВАТА ЛИТЕРАТУРНА ФОРМА – статия на Живодар Душков

Създадена е в Унгария. За неин баща е признат българинът Тодор А. Симеонов. Първото впечатление от срещата с апева е: липсата на заглавие и необичайната форма („пирамида“ по описанието в унгарските сайтове, „елхичка“ – по мое определение).

И двете словесни обяснения имат основание, понеже 15-сричковите думи на апевата са разположени в 5 стиха един под друг, като се спазва низходящата подредба. Най-горе е дума, състояща се от 1 сричка, под нея – дума или думи общо с 2 срички, на третия ред сричките са 3 (независимо от броя на думите) и т.н., т.е. с нарастване броя на редовете нараства и броят на сричките в думата.

За апева могат да се намерят сведения предимно на унгарски език – в Уикипедия и в унгарски сайтове и печатни издания, а от март 2021 г. вече има информация и на български език. Апеви от български автори могат да се прочетат на страницата „Апева, моя любов“ във Фейсбук, а и в сборника „Апева 2020“, в който са събрани няколко стотици произведения на наши сънародници на различна възраст.

Сред членовете на групата „Апева, моя любов“ популяризирах не само свои апеви, но и размислите си относно тази поетическа форма. Всъщност основната част от стиховете ми в книгата ми „Поезия. Апева“ се знае от читателите на Фейкбук, а споделените с тях мисли послужиха като основа на статия, посветена за апевата. Намирам апевата за предизвикателство, понеже с малко думи и без насочващо заглавие се изказва интересна мисъл, създава се картина, на читателите се предава заложената от автора идея, асоциация…

Тази кратка поетическа форма изисква лаконичност на изразните средства, компактност, стегнатост на изказа и пр., без от това да пострада съдържателната страна или емоционалното въздействие на творбата.
Любопитно е наличието на разновидности на апева, посочени в унгарски източници. Едни от тях са апева от 5 думи и апева от 15 думи. Експери-ментирах в тази насока и в книгата включих „Храм, черква…“ и „Скат. Ствол…“.

Други разновидности са „гласна апева“ (Вж. „И извън играта…), „апева на лицето (подобна на акростиха)“ (Вж. „Виж: мечти като рояк…“, „Да, аз съм…“, „Жар има в душата…“,), „огледална апева“, „палиндром апева“ и др.
Съчетаването на две и повече апеви се определя като „букет на апева“, „апева-стихотворение“, „поема в апе-ва“, „песен в апева“ (Вж. „С връх не-жен…“, „Тя, нежна, звънлива…“).

Съвсем естествено е да има и „апева-автопортрет“ (Вж. „Нос. Уста…“) и „апева-автобиография“ (Вж. „А аз съм…“, „Не коря Съдбата…“), както и това, че редом с „класическата“ апева може да съществува и „обърната апева“, при която най-горният ред е от 5 срички, вторият е от 4 и т.н. Дори преценявам, че нейното създаване е по-трудно, понеже последният ред е дума само от една сричка, а той е финалът… По асоциация я наричам „пумпал“ (Вж. „Как от дъгата…“, „Цигулка плаче…“).

Интересно е съчетанието между „класическата“ апева и „обърнатата апева“. В един случай то наподобява „шишарка“ (Вж. „Днес точно…“, „Мрак покри земята…“), а в друг – „пя-съчен часовник“ (Вж. „Пълна, луна-та…“, „Стоя на брега…“). За мен комбинирането на няколко апеви, независимо какъв тип са те – „шишарка“ или „пясъчен часовник“, може да носи названието „гирлянди от апеви“ (Вж. „Ой, моя изгоро…“, „Теб много оби-чам…“).
Дълбоко съм убеден, че независимо своята млада възраст, апевата има бъдеще!
апева от 5 думи:

Храм.
Черква.
Джамия.
Синагога.
Територия.

апева от 15 думи:

Скат.
Ствол. Стар.
Слух. Смут. Сеч.
Сам. Сляп. Смел. Спор.
Стрес. Страх. Стон. Смърт. Скръб.

гласна апева:

И
извън
играта
известността
изява има!

апева на лицето (подобна на акростиха):

Виж:
мечти
за любов
като рояк
свили са гнездо.

Да,
аз съм
рицарят,
който тебе
обича докрай!

Жар
има
в душата,
която все
обича силно.

огледална апева:

Пей,
сърце,
не спирай!
За мойта скръб
разкажи навред!!!
Разкажи навред
за мойта скръб!
Не спирай,
сърце!
Пей!

апева-стихотворение:

С връх
нежен,
уж крехък,
земната твърд
кокиче руши.
Аз
също
стремя се
в твърди души
път да намеря.

Тя:
нежна,
звънлива,
обземаща…
Поезията.
Тя:
бойка,
зовяща,
тържествена…
Поезията.
Тя:
скръбна,
горестна,
разтърсваща…
Поезията.

апева-автопортрет:

Нос.
Уста.
Мустаци.
Автопортрет
си нарисувах!

апева-автобиография:

А
аз съм
мечтател,
поет-лирик,
несмел романтик…

Не
коря
Съдбата!
Аз съм този,
който решава!

обърната апева:

Как от дъгата
цвят да взема?
Сама ти
дъга
си!

Цигулка плаче…
Притихнал е
салонът.
Звучи
Григ.

„шишарка“:

Днес
точно
ти би ли
заминала
далеко от мен?
Дори без „Сбогом“…
Като птица,
държана
в клетка
в май..

Мрак
покри
земята.
Прозорците
живнаха в града.
Тъй фантастични
по стените
пролазват
сенки.
Нощ.

„пясъчен часовник“:

Пълна, луната,
зад облаци
скрила е
своя
лик.
Лъч
звезден
чертае
за мечтите
път в тъмнината!

Стоя на брега.
Песен чувам
в прибоя,
носещ
шум.
Лъч
блесна
внезапно:
в мислите си
чух твойто „Ела!“

„гирлянди от апеви“:

– Ой,
моя
изгоро –
с вежди-гайтан,
със стан – топола…
Погубиха ме
твои о́чи:
истински
кинжал
са.

– Ой,
лудо
и младо,
за теб мисля…
Китка поиска,
вода напи ми…
Дума дадох
да бъда
твоя
аз!

Теб
много
обичам!
И звездите
над нас го твърдят.
И вятърът тих
го разнася
по света
навред.
А
ти
до мен
се свиваш
доверчиво –
като гълъбче,
трептящо от студ,
намерило
спокоен
приют
тук,
при
мене,
любима, –
във моята
прегръдка-гнездо.

Живодар Душков