БОРИС ЦВЕТАНОВ – ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН НА БЪЛГАРСКИЯ КРИМИНАЛЕН РОМАН – статия на Калин Симеонов
Казват, че човек е щастлив, когато в старостта си види осъществена детската си мечта.
Борис е на 77 и някога е имал три мечти.
Да пише детективски романи, да прави вестници и да си има сестричка.
Започваме отзад напред.
В своята есен той откри сестричка в лицето на една авторка с която живота свърза душите и сърцата им в едно, близнаци не са си толкова близки. Но това е за друго представяне.
*
Борис е вече 52 години в журналистиката и литературата, 42 от които е бил на т. н. свободна практика, но смята за по-точно определение, даденото от неговата приятелка поетеса и писателка негова преводачка от Москва (сега в Тел Авив) Лорина Димова: волним хлебом!)
В десетината години, в които се е подписвал във ведомости за заплати и получавал уволнения, е преминал през всички вестникарски прагове – от уредник , през редактор, до главен такъв.
И има уникално уволнение, след години писано в карето на седмичник „заместник главен редактор“ (разбирай магаре на сватба) в бедната му на събития трудова книжка е записано „помощник на главния редактор“. Единственото с такава длъжност, вероятно в света.
*
Стигнахме до голямата мечта.
На осем години прочел „Баскервилското куче“ и за дълго не познавал други жанрове. На девет вече прочел целия Артър Конан Дойл. Разбира се, в издания от преди Девети – в ония години под влиянието на литературния мошеник Младен Исаев криминалното четиво бе анатемосано като плевел, който безпощадно трябва да се изкоренява.
На десет вече бил прочел всичко, издавано в България преди т. н. „народна победа“ от класика Едгар Уолъс.
Последвали романчетата на Е. Брин, Бижу Полино, М. Дориан, Дон Лучио, Д-р Янс, Джек Оворбаг, Жорж Делагер, а когато научил, че това са пионерите на българския криминален роман (1939-1943) си обещал един ден да опита да ги върне към нов живот.
*
И това станало.
Още веднага след измамата Десети ноември направил римейки (единствен в България на този иначе популярен на Запад и особено в САЩ похват) на три романа – „Убийство във влака“, „Диамантените рудници“ и „Шпионаж на Балканите“ (д-р Янс, Дон Лучио, Жорж Делагер – автори или Яни Стойчев, Цанко Луканов, Георги Байкушев), изда-телство „Слово“, Велико Търново.
Да се върнем към 1956 година, появява се първите криминални (шпионски) романи – Георги Марков „Цезиева нощ“, Христо Минчев „Мълчаливият двубой “ ,тогава и за първи път вижда името си в бюлетина на Държавно военно издателство – едно детско мнение за двете книги.
По онова време все още жанрът бил сред прокълнатите, но в Съветския съюз бил вече масово четиво, макар да били смятани и там като ехо от гнилия капитализъм, чужди на социалистическия реализъм. Учил руския език от шпионските романи.
Започнало едно приятелство за дълго време с автори като Лев Овалов (бащата на майор Пронин), прекарал 15 години в архипелага ГУЛаг, с Николай Шпанов (детектива Нил Кручинин), с Георги Брянцев.
*
Да пише криминални четива в България преди „промените“ все пак било немислимо. Бил вече влязъл с двата крака в сатирата, и то в най-трудните й години: времето на лютите чушки на Радой Ралин.
*
Споменах за инцидентното появяване на първите му римейки.
През 2008 година вестник „Трета възраст“, прегръща идеята на Борис Цветанов да се даде нов живот на пионерите на българския криминален роман.
Във вестника с 350 000-ден тираж се появяват в подлистници „Жените убийци“, „Ескадронът на смъртта“, „Кървавият мистър Хикс“ и още други.
След които, и до днес вестникът печата негови, вече авторски романи: „Срещу световни гангстери“, „Кучетата на шпионажа“, „Преследване в четири континента“ и други. В момента се печата „Седемнадесет мига от живота на истинският Щирлиц“, шпионски антиекшън за българина Борис Афанасиев, прототип на легендата Щирлиц.
*
Най-впечатляваща остава серията за приключенията на криминалния инспектор Калоян Странски, който, заедно със специалния агент на ФБР Кристина Хамър, а по-късно и полковник Катюша Смирнова от Московската криминална полиция, водят битки с жестоки убийци от световна престъпна мрежа за търговия с човешки органи, отвличания на деца, за опити, пред които и дейността на доктор Менгеле е занимание невинно. Това са „Софийското куче“, „Едно софийско куче в Ню Йорк“, „Денят на кучето“ и „Двойна мъртва хватка в Русия“.
Борис работи върху последния роман от серията „Пристъпете към изпепеляване“, където в жестоката битка ще се включи и Сен Жемин, полковник от китайското разузнаване.
Калин Симеонов
