ЗА ВАЛЕНТИН БАРОВ И НЕГОВИТЕ „СРЕЩИ“
ВЪВЕДЕНИЕ – предисловие на Калин Терзийски
Блестящ белетрист с богат, овладян и мъжествен стил… и добър човек.
Това мога да кажа в първия миг, ако ме попитат за Валентин Баров. После ще продължа с това, че бяхме приятели. И ще изпитам леко неудобство – да хвалиш приятеля си е същото, като да хвалиш себе си.
Но честният човек не е честен само в критиката и злословието, както си мислят някои. Най-трудната честност е честността, която изрича възхвали и не подминава добрите истини. Това е може би така, защото сме привикнали възхвалите – в огромното море на историята на човешкото лицемерие – да са неистинни и лицемерни. Затова някак трудно и неестествено е да кажеш: „Моят приятел беше голям писател!“. Нима това не е като да издигаш паметник на самия себе си?
Но аз го казвам: Валентин Баров беше голям писател! В тази книга, която е сега в ръцете ви – чрез горчивите и тежки като стогодишно вино истории; чрез съдбите на плътните си, истински герои – той го доказва без никакъв компромис.
Такъв беше Вальо – без компромиси! Не че не ги правеше. Но компромисите биват всякакви. Едните, сивкави и незначителни – дребни мишки на бита, а другите – със собствената съвест и с основните етични принципи. Валентин не правеше именно от тези, вторите! И това вие, читателите, ще усетите още с първите страници на книгата…
А може ли – питам се – да се каже за един голям писа-тел: Беше…?
Не, не е редно – отговарям си сам. Големият писател Е! Той е едно от малкото неща, които СА и ще БЪДАТ, до-като има хо̀ра. Хо̀ра не в смисъла на биологични единици – двуноги, консумиращи и бързо размножаващи се твари. Не. Хо̀ра – мислещи и чувстващи създания, обладаващи едно свойство, което другите същества нямат – способността да градят и да отстояват Красивото и Доброто.
Валентин Баров Е един от тези хо̀ра.
Затова, преодолял вече всяко ненужно неудобство, ще напиша: Валентин Баров Е голям писател!
Така че: Четете!
Калин Терзийски
ОЩЕ ЗА КНИГАТА И МИСИЯТА НА АВТОРА – бележки на Силва Василева
Спасеното добро или за книгата с мисия да спасява
Има човешки животи, белязани от звезда. Има съдби, белязани от предопределеността на неизбежните срещи. Има и срещи. Невъзможна в своята възможност „Срещи“ на Валентин Баров носи посланието да бъдем и да помагаме. Дори и когато ни няма. Дори когато никой не иска това от нас. Заради самите нас…
До дни тази книга ще може да се закупи, а събраните от продажбите средства ще бъдат онзи невидим мост, по който Сдружение „Рето – Надежда“ ще връща вярата на тези, които търсят пътя към нея.
Защото най-трудно се признава истината…
Зависимостта и пристрастяването са само миг от човешкия ад. Миг, който продължава години, а понякога и цял един живот.
Между страниците на тази книга са събрани съдби. Съдбите на хора изплашени, объркани, изгубени, спасени… Хора, преминали през своя ад по своя си мост.
Родена от любовта, „Срещи“ на д-р Валентин Баров е протегната ръка към оцелелите. И въпреки тежката загуба на най-любимия човек, решението на семейството на Валентин Баров е печалбата от продажбата да бъде предадена на Сдружение „Рето – Надежда“, за да подпомогне тяхната обща кауза – превенция и борба със зависимостите.
За да има път през Моста…
Силва Василева и издателство Gaiana
РЕДАКЦИОНЕН АНОНС
Сборникът с разкази на д-р Валентин Баров излиза със знака на издателство Gaiana, Русе, под редакцията на Силва Василева и Кети Илиева. Художник на корицата и илюстрациите, както и на предговора е Калин Терзийски. Съдържа 11 разказа, 8 рисунки, предговор и две посвещения.
Книга, написана с много любов и съпричастност, която едновременно отдалечава от бита и ежедневното, и сближава с изконните човешки преживявания, необходимости и стремежи, които тъкат живота ни. А животът е пъстър, като родопски губер – с цялата си красота и страдание. Може би най-ценното в нея е усещането на преживяност и съпреживяване. Непосредственост и човечност, естествен изказ и структура, зад които безспорното писателско майсторство не се натрапва. Както всяко истинско майсторство.
Книга, която не се забравя.
редакционна статия
