СТРАНИЦИ ЗА РОДОЛЮБИЕ – статия на Кънчо Великов
За Веселина Кожухарова и новите й книги „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“ и „Въглени“, изд. „Фабер“ В. Търново, 2021, 2022 г.
От паметта идва всичко… От съхранената памет за личности, времена и нрави.
Благословено е перото на Веселина Кожухарова и не само перото, а и времето в което тя пише и оставя на нас, а и на ония, които идват след нас, своите страници.
Страници, в които живее историческата памет за една отминала епоха. Страници, в които оживяват традиции и позабравени вече обичаи от нашето минало. Оживява един бит, в който основна нравствена ценност е трудът.
*
Първата книга, която авторката поднася на своите читатели – „Погледни през рамо“, са преразказаните спомени на нейната майка. Сполучливо са използвани думи и цели изрази от стилистиката на онова време, което насища разказа с историчност. За доброто възприемане спомага и езика на писателката, който е четивен, на места силно емоционален, но във всички случаи – правдив.
В българската народна песен е събрана мъката на народа ни от няколко века. Ще спомена само един факт. В Българската академия на науките се пазят текстовете на 300 000 /Триста хиляди/ български народни песни. Богатство, което едва ли друг народ по света притежава.
Веселина Кожухарова е наследила от предците си любовта към народната песен. Самата тя практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави. Това й дава възможност да навлезе по-дълбоко в същността на народната песен. Текстовете на много от тия песни разработват сюжети, които могат да послужат за основа на литературно произведение като разказ, повест или роман. Точно от тази възможност е решила да се възползва нашата авторка и да ни поднесе във втората книга „Между звездите и зората“ своята интерпретация на тия текстове, превръщайки ги в добре разказани легенди.
*
Тези легенди, според песента, са с най-различни сюжети – трагични или радостни, какъвто е и животът. Ярък пример в това отношение е легендата за Мануш войвода и Елица, озаглавена „Звезда зорница“.
Езикът, който използва Веселина Кожухарова е сочен български език. Авторката рисува със Слово природни и битови картини. Автентичността на изказа въвежда читателя в същността на разказваното. Диалогът между персонажите е стегнат, с характерната интонация от онова време. Много затрогващо са описани патриархалните сцени в българското семейство.
Писателката показва неподозирани умения в изграждането на образите в повествованието, че на места те предизвикват сълзи на възхищение у читателя. Такава е легендата „Свети Георги“, „Зажни, Ружо“ и др. Далеч съм от мисълта, че съм изчерпал всички подобни заглави от книгата.
Всеки автор, съзнателно или не, включва в творчеството си темата за красивото в живота. Случващото се в тия легенди е толкова романтично, че изглежда нереално на фона на нашия материализиран свят. Въпреки това, аз вярвам на авторката Веселина Кожухарова, защото се придържа към историческата правда, записана в националния ни фолклор.
*
Нека да спомена в няколко реда и впечатленията си от третата представена книга – романа „Въглени“. Накратко, това е една историческа сага за един български род, търсещ спасение в пазвите на планината. Това е времето на падането на България под турско робство. Началото на края на българския Ренесанс, започнал тук много преди Европейския и всички по-късни последици от всичко това.
Както и в предходните книги и тук е запазен автентичния говор на героите от онова време. Читателят се потапя в атмосферата на патриархалния бит, изпълнен с много труд и уважение между поколенията. Отделните глави в романа са написани като отделни разкази, които преливат от един в друг и проследяват сюжетната нишка в повествованието. Главните герои Калина и Малина, Ангел и Огнян са ярко изградени образи. Различните ситуации, в които ги поставя писателката, показват тяхната нравствена извисеност.
*
Какъв е изводът от представените книги и какво държи будно съзнанието на читателя?
Преди всичко мелодичния български език, с който Веселина Кожухарова отваря завесата към един позабравен свят, светът на нашите предци.
В едно време, когато книжният пазар е залят от преводни книги на англоезични автори, изповядващи съмнителни художествени стойности, книги като тия на Веселина Кожухарова са необходими повече от всякога.
Нейното не гласно послание към нас – читателите е да помним и пазим нашия род и език. Нека само да добавя констатацията, че в условията на нашата лъжедемокрация изгубихме илюзиите си. А това е страшно!
Нека „Въглени“-те на Веселина Кожухарова продължават да ни топлят, дано се разгорят в буйни пламъци и ни накарат да повярваме във възраждането на български дух, а на нея да пожелаем здраве и бъдещи творчески сполуки.
Вратата на бъдещето е отворена за изненади!
Кънчо Великов
