ПРЕЗ ПОГЛЕДА НИ
Едно съцветие от различни книги – автори, жанрове, езици, издателства, дизайн, всяка от които заслужава вниманието на читателя и погледа на литературоведа.
Без да имаме претенции да правим цялостно представяне или задълбочен литературен анализ на тези творби, ще се опитаме да дадем представа за тях чрез няколко кратки словесни ескиза.
ЗА „ГРАДОВЕ ОТ ДУМИ / CITIES OF WORDS“ – рецензия на ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА
„Градове от думи“ – една изящна като словесност, и бих казала, уни-кална книга.
Отново успешният творчески тандем Александра Ивойлова – Златка Тименова ни изненадва с многоезично издание на хайку поезия.
Стихосбирката е отпечатана в Индия, дело на издателство Ciberwit. Картината на корицата и цялостният й дизайн са дело на Александра Ивойлова, а компютърната обработка е на С. Вълчев. Сборникът съдържа и няколко цветни авторски фотографии.
От двата края на Южна Европа – от София и Лисабон, Александра и Златка тъкат нишката на думите, която свързва и разделя, която съществува, за да бъде мост.
Този път техните диалози са триезични; писани на български, хайку са преведени на английски и китайски език, за да следват градовете на духа, за да изградят оня свят от думи, към който поетесите ни водят. Преводите са осъществени от Mick Greer, Fannie Krispin и Liu Wei.
Поетичният разказ следва ритъма на сезоните…
Композиционно, сборникът е изграден от четири части, като всяка от тях започва с цветна фотография, запечатала не просто кадър от моментната действителност, а усещането на автора за вечното в кръговрата на сезоните… Или, може би, онази характерност, с която само можем да осмислим преходността на пътя ни през времето.
„Онази странна тръпка“, уловена от голи клони в небето, напъпили, но неразлистени:
краят на февруари –
зъзнат продавачите
на мартеници /Александра Ивойлова/
розмаринът
е особено напрегнат,
но още е рано /Златка Тименова/
Първият паралел, първото докосване на две усещания за идващата пролет – онази, наша позната февруарска тръпка от очакването на март – с мартениците и шевиците по сергиите край храма „Александър Невски“ и вкуса на букетчета от кокичета минзухар, и оня, другият, непознатият – с дъха на розмарин и сънувания силует на Лисабон…
А после следват лятото, и есента, и зимата…
„И онази бавност“, леността на лятото с аромат на прах, полепнал по жълтите павета и стръкчетата на увехнала трева, на онзи зной, излъч-ван от асфалта и фасадите на сградите…
по тротоарите
полепнали сенки
на дървета /Златка Тименова/
най-дългият ден
цветовете на слънцето
по всички фасади /Александра Ивой-лова/
Думите градят усещане за вечност и тленност едновременно… Думите градят градовете и спомените ни за тях… и за нас – една отминала, повтаряща се цикличност…
„Есен, винаги“… Краят на ваканцията; новото начало, носталгията по бавно отминаващите часове на сиестата, по плясъка на вълните и полепналия пясък върху телата… или – споменът за тръпката към онова, което предстои, което искаме да изградим, да създадем…
дворът на училището
сюрия деца ме викат
в друго време /Александра Ивойлова/
един глас връща
времето назад –
фадо /Златка Тименова/
Тук гласът е този, който движи въображението, емоцията; гласът разслоява битието и води към другото време, към другото Аз, или към съдбата – изживяната, пропуснатата, фаталната необходимост.
„Зимен ден, помисли си тя“… И погледна през снежинките на прозо-реца – старата къща през улицата оживя…
първи сняг
замръзва на двора
последната роза /Александра Ивойлова/
дъждовни капки
осветени от луната –
снежинки /Златка Тименова/
От последната роза и първия сняг, през новогодишните фойерверки, поетесите отново се завръщат в началото – кварталът на детството и зимното слънце и плачът на бебе, с което цикълът е затворен, а изграждането свършва в началото.
вали, вали –
все по-далече в снега
кварталът на детството /Александра Ивойлова/
облаци отнасят
зимното слънце –
плач на бебе /Златка Тименова/
Остава ли път за извървяване? Остава ли нещо недостроено в градовете на думите? Кой знае?
© Габриела Цанева
