ЗАВРЪЩАНЕТО Е ЗАНИМАНИЕ САМОТНО – статия на Борис Цветанов

Болят минутите нахалост пропилени,
но ако някога почувствам, че си спряло
и всичко като в сън замре край мене
аз сам ще се превърна във махало!

Николай Йорданов Николов

ЗАНИМАНИЯТА НА НИКОЛАЙ Й. НИКОЛОВ

Познавам го отскоро, но за мен вече е чест. Николай Йорданов Николов от село Горски горен Тръмбеш, Горнооряховско.

Трябваше ми книга, а бях на такова място, че не можех да контактувам с библиотека. Обясних му, казах му да не бърза, да не се притеснява, когато може в близки дни…

Беше понеделник вечер. Във вторник, в 11 часа, дойде при мен с книгата.

Стана ми ясно защо прякорът му е  Халата. А прякорът е народен паспорт. Без-срочен. По-точно, той бил Малката Хала, за разлика от баща му, Голямата Хала.

За него и досега се разказва в Горски горен Тръмбеш, че ако го видиш в центъра, след две минути вече е в стопанския двор. Неща, вършени в други села от някоя „великолепна седморка“, той ги вър-шел сам.

Не зная дали дъщеря му, сценаристката на култовото предаване „Стани богат“ Ваня Николова е като баща си и дядо си, но мисля, че е наследила енергията им.

Николай е антипод на мъдростта „Бърза работа – срам за майстора“. Отличавал се е с прецизност и когато е бил в системата на енергетиката, и в Стройкомплект –Горна Оряховица, и като управител на Обредния дом…

И във всичко е проявявал не само професионализъм, но и творчество.

Ето какво казва за него Борис Рахнев, приятел от десетилетия:

„Много е контактен.

Същевременно балансиран. Към това, което върши, нито може нещо да се отнеме, нито да се прибави… Лъчезарен човек, винаги душа на компанията, в онова време в което хората бяха по-добри, когато го нямаше вируса на отчуждението…

Отзивчив, принципен, винаги разбиращ болката на други…

Миналата година дъщеря му го изненада, като събра негови стихотворения от младите му години и оформи малка книжка.

Четох с удоволствие.

Не бяха изгубили нищо от годините.“

Дъщеря му, Ваня Николова:

„Едни честни и топли стихотворения, разказващи истории. А няма нищо по-трудно да разкажеш с малко думи големи истории.

Изгубили сме един поет.

Защото когато ги е писал, декламирал е и взривявал стаята с масата, отрупана с бутилки, чаши и пепелници…“

Благодарение на Ваня, поетът се завърна.

Тих и скромен.

Като всяко истинско завръщане.

А завръщането е занимание самотно.

* * *

ЗАВРЪЩАНЕТО

ЗАВРЪЩАНЕ

Един път в годината само,
всяка година все тъй се завръщам –
виновен и слаб, и възбуден…
Помагат прощално клони и греят градини
край пътя, нагазил сред дъхава мента и бурен.
Прощават ми хора и птици… А пътя ми стръмен
стремително тръгва нагоре – към привечер синя,
където сред шепот на менци и звън калдъръмен
ще чуя пак думите мамини: Чаках те, сине!

НА ВРЕМЕТО

Болят минутите нахалост пропилени,
но ако някога почувствам, че си спряло
и всичко като в сън замре край мене
аз сам ще се превърна във махало !
И вик ще бъда, удар и тревога
и ще горя сред пулса ти на клада,
щастлив от болката, че още мога
в размаха ти да дишам и да страдам…
И когато в мене нещо секне,
преди да е завинаги замряло,
с последния си удар ще отекна –
едно ненужно никому махало.

СЕЛО

Понякога сънувам пресни сенокоси,
понякога се връщам пак на село
по прашните дълбоки коловози
като бразди по изморено чело.
Аз знам, че всичко се променя
и дядо ми го няма на хармана
и мама да се наведе над мене,
заспал на бащиното рамо…
И скрити са във шарения скрин
забравените бабини икони…
Защо се мъчим днес да ги сменим
с една единствена саксия на балкона?

Из. „Завръщане“,  автор Николай Николов, изд. Абагар, В. Търново, 2021 г.

Представяне и подбор на стихотворенията:

Борис Цветанов