ИСТОРИОСОФИЯ – нова книга на Николай Гочев и издателство „Студио Беровъ“ – редакционен анонс

„Историософия“ съдържа текстове, публикувани в медиите и социалните мрежи през последните девет години. Явява се като продължение на двата сборника на автора от 2002 и 2017 г. („Сонм“, УИ „Св. Климент Охридски“), озаглавени „Александрия“; и донякъде на „Автобиография“ от 2021 (УИ).

Тук задачата е да се въведе едно разбиране за историята, което се отличава от налаганото във влиятелните медии и политически управляваното образование.

Говори се за църковната (религиозна и духовна) история като причина за светската; за мястото на България в тези процеси; за идеологията, от която тя се нуждае.

Обсъжда се значението на събития и личности в световната политика и църковния живот.

Обърнато е внимание на присъствието и ролята на някои художествени образи и повествования в историческото съзнание на цивилизацията.

ЗА АВТОРА:

Николай Гочев е роден през 1964 г. в София, в семейството на Вълко и Лидия Гочеви.

Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1983), НШЗО „Христо Ботев“ (1984) и Атинския национален и Каподистриев университет (Философски факултет, Езикознание) (1993).

От 1993 г. преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Доктор по литературознание (1999). В университета води основния курс по „Старогръцка литература“ и избираемите: „Интелектуалците през античността“, „Античността в художествената литература и естетическата теория“, „Класическо образование и идея за класическа древност в България“, „История и култура на островите в източното Средиземноморие“.

Учредител и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005).

Автор на книгите: „Античният херметизъм“ [по дисертацията] („Сонм“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999); „Александрия. Разкази за книги, хора и градове“ [сборник] („Сонм“, 2002); „ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература“ [по хабилитационния труд] („Сонм“, 2004); „Писма до Егина“ [роман за живота на Платон] („Сонм“, 2006); „Фантастичното през античността“ [поредица интервюта по БНР] („Проектория“, 2012 и УИ, 2018); „Александрия II“ [сборник] (УИ, 2017); „Старогръцката литература“ [диалог] (УИ, 2019 и 2021); „Автобиография“ (УИ, 2021).

Превел е на български: „Херметически корпус“ (към дисертацията, 1998; „Проектория“, 2012 – ел. издание; Кирило-Методиевски научен център при БАН, 2018); „Антигона“ на Софокъл (сп. „Сфумато“, 1999 и втори път „Проектория“, 2014); „Метафизика“ на Аристотел („Сонм“, 2000 и „Дива2007“, 2017 – кн. I-III и X-XIV; „Дива2007“, 2019 – кн. IV-IX; УИ, 2020 – кн. I-XIV, пълно издание).

ЗА КНИГАТА: ОТ ПРЕДГОВОРА

Тази книга се занимава с това, „Коя е историята“. Или – „Какво става на тази земя?“

Относно историята няма и не може да има съгласие. Причината е, че въпросът за нея („Коя е?“) е напълно подобен на въпроса „Кой съм аз?“ Но тъй като този, последният, е труден, той бива заменян от други, при които на пръв поглед човек не се занимава със себе си, а с общото за мнозина, каквото е историята. И все пак, отговаряйки – изрично или не – на въпроса за нея, отговаря и на въпроса за „себе си“; и поради това отговорите са различни.

Тук се предполага, че отговорите за историята възхождат към два.

*

Единият е „антично-европейският“, или „атлантическият“; и той е основан на Омирово-Херодотово-Вергилиевия възглед. Според него светът, който виждаме, е вечен и разделен между богове и хора. На земята се случват войни, водещи до въздигане на едни държави и етноси (племена) и упадък на други; и това е повод да се разказват страшни и поучителни истории („трагедии“). Най-сетне се стига до успеха на една държава, която премахва останалите и осигурява мир за етносите, които
се сливат в един: и това е „краят на историята“.

С това обаче светът не изчезва, а продължава да трае; и дори вследствие от всемирна катастрофа тази държава и човечество да изчезнат, всичко ще се възобнови и събитията ще протекат по същия
начин, тъй като иначе не може да бъде. И ако това не се случи на тази земя, ще се случи другаде; или вече се е случвало, и се случва и сега, и ще се случва безкраен брой пъти.

Според другия, който живее в християнската Църква, светът е създаден само веднъж; а историята е онова, което става с човека, докато той стои далеч от Бога. Войните и всичко останало са човешка
работа, но са допуснати и по промисъл, който промисъл е грижа за спасението на човека – на всеки поотделно. Това, което предстои, е не само край на историята, но и край на света; и отвъд него има не възобновяване, а вечност.

Според този отговор историята започва с грехопадението; според първия – във Вавилон.
Никой не може да бъде принуден да избере по-скоро единия, отколкото другия; но да се отговори е неизбежно.

За останалото се говори в книгата.

12 декември, 2022 г.

СМИСЪЛЪТ

КАМЪК ЗА ПРЕПЪВАНЕ

Хората могат да стигнат до съгласие по всякакви практически и теоретични въпроси, но има един, по който никога няма да се съгласят.

И той е следният: Наистина ли Бог е станал човек?

Това е въпросът номер едно, въпросът за „Вселената и всичко останало“.

В сравнение с него „основният философски въпрос“ на марксистите за „първичността на битието пред съзнанието“ е като залъгалка.

Защото един може с целия си ум да вярва, че „битието“ е първично, а друг – че „съзнанието“ е първично; и това несъгласие да не им пречи да бъдат еднакво лоши. Значи този въпрос не е важен.

Така че прави са онези, които смятат религиите за главна причина за раздорите по света. Но те не забелязват, че въпросът, по който хората с различни думи спорят, няма да се реши със забрана на религиите. Нито е възможно да бъде забравен – тъй като те се раждат с него.

*

Около него се въртят и към него се доближават всички умувания за „душата и безсмъртието“; за „хода на световната история“; за достойнствата на „нациите“; за свободата на словото и правата на човека; за съществуването и постижимостта на истината; за цивилизацията и варварството; за столицата и провинцията; за технологичното развитие; за ценността на изкуствата; за семейството; за „доброто образование“; реда и сигурността; престъплението и наказанието; трагичното; „чистотата“ – буквално и преносно.

Ако огледаме историята на религиите, трябва да забележим, че твърдението:

„Бог – единствен и Творец на всичко – слезе сред хората, стана един от тях (без да престава да е Бог) и, макар и човек, живя без грях до смъртта Си (като човек); и след това отиде във вечността
с човешкото Си тяло – значи, без да престава да е човек“ – съществува само в християнството.

В линка може да прочетете още откъси от книгата, а също и да я поръчате, заедно с „Малък свят“ на Гуарески. Доставката е безплатна.

редакционна статия