ЦВЕТОВАТА ГАМА В СТИХОВЕТЕ НА РАМЕЛА БОХОСЯН – рецензия на Иванка Лапавичева

Поглед върху новата стихосбирка на Рамела Бохосян „И в снега, и в жарта“ – 2022 г.

Рамела Бохосян рисува картини – не с четка, а с думи. Почти всяко нейно стихотворение може да се визуализира върху платното на художника.

Защото Рамела оцветява думите си в цветове, които засилват емоционалното звучене на стиховете ѝ.

Още в първото си стихотворение „Утрото“ поетесата споделя: „Остава само ти да влезеш/ с първата ми мисъл във картината, /да оживее тя – светът отново да е цял и подреден./

С какви багри оцветява словото си Рамела? Съвършена белота, сребристо, оранжево, нежно лилаво, ябълково розово. Черният и сив цвят почти не присъстват в палитрата на поетесата.

Със „съвършена белота“ – в „Изтича времето“; стихът ѝ е „обичане до бяло“ – в „Стихът ми днес“; в съня си тя рисува „снежнобяла булчина одежда,/ цялата в наболи сребърни кокичета“ – в „Рисунката“; „И отново светът е бял храм“ – в „Навярно на снега в студените сълзи“; „снежинките са сребърнобели“ и „земята е сребърна“ в „Рождественско утро“; „усещане за белота“ има в „Следпетковденско“; „сребърна вода“ разказва „Пролетна приказка“; морето за поетесата е „сребърни лодчици и хоризонт“ – в „Следобедно“.

Много често тя вижда света в  оранжеви нюанси,  мечтае в оранжево – „Оранжева мечта“ – „аз в оранжева рокля на залезни капки“, „под клавишите – две оранжеви ноти“.

В „Залезът обгръща хоризонта“ – „Залезът е искрен до последна капчица оранжево“; „Нарисувах усмихнат оранжев невен върху престилката на Слънцето“ – в „Рисунката“; „оранжево хвърчило“ в „Пролетна приказка“.

Пролетта тръгва през „минзухарените баири към мечтите ни“ – „С усещане за пролет“; „Какво е есента?! / Бакър и старо злато.“ – „Сезонно“; „Изплете на Слънцето оранжева рокля“ – в „Като цвете разцъфна на устните“.

„На слънчевия сплит във тайника“ са скрити „кехлибарените думи“, лятото ни разказва своите „кехлибарени тайни“- „Лятно“; „Юли е“ – месец на разцъфналите невени и песента на „оранжевата птица“ „с оранжевия глас“; „оранжево томително очакване“ на есента – в „Като за последно“ .

Поетесата рисува и в нежнолилаво и ябълковорозово – в „Люляково“ – „светът ухае на люляк и на любов… в нежнолилаво свети…“ и в „Светлината има изящни пръсти“ – „Днес разцъфна пролетта като булка.

В ябълковорозово“, розов е вятърът в „Пролетна приказка“, „лилаво огънче“ пали минзухарите – в „Прозрачно е небето“, лилави са надеждите за пролет – в „Сега, когато лилавото се свърши“.

Червеният цвят също присъства в стиховете на Рамела Бохосян.

С цвета на маковете – в „Стихът ми днес“ и алените плодове в съня на напъпилата ябълка – „С усещане за пролет“.

„А есента ме гали и спасява. / В жълто и червено.“ – в   стихотворението „Сезонно“; „между червените листа струи Светлината“ – в „Мигновение“.

Синият цвят неизменно е свързан с морето, което е „по-синьо от всякога“ – в „Дали ще се повтори пак“. Но когато поетесата „заключва зимата“ и отваря вратата на пролетта – тревата става синя, тя е обвита в „зелена тайна“.

Къде е черната и сива гама в цветната палитра на Рамела?

Единствено в „Когато ме боли“  поетесата пропуска черния цвят – „И заприличва душата ми на разкъсан черен флаг в края на септември…“, но този цвят е  вик  към безкрайното море, което „идва“, „отива си“ и „милва“, но всичко прощава. А в „Сега опитомявам болката“ – едно от последните стихотворения в книгата, Рамела Бохосян подлага душата си във вихъра на „неуморна центрофуга“, която да изцеди всичко черно.

Когато сивото е в изобилие и свърши лилавото, поетесата отправя към Бога своите лилави надежди, призовава слънцето да изцеди болката, а пролетта да рисува по „поляните на душите минзухари“.

„Рохка съм. Готова най-парещата багра/ да поема. /После… нека пак съм… шепата пръст./“ – от „Вземам шепа пръст.“

Така завършва цветните си стихове Рамела Бохосян – една слънчева поетеса, която „Изплете на Слънцето оранжева рокля./ На Луната виолетов шал./ 

Избродира руса пшеница върху януарския сняг./ Един червен мак…/

На трона на лятото нарисува посред зима./“.

„И в снега, и в жарта“ – със словесната цветова гама на Рамела Бохосян – поезия, която топли и поражда надежда за един по-добър и по-красив свят.

17.03.2022 г., Пловдив

Иванка Лапавичева