„КНИГА ЗА МЕЧТИТЕ“ НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ – статия на Габриела Цанева
Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам.
В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивна сила на езика и ерудицията на автора. Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.
Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин Терзиев е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и различни сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и към изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса ми към есеистичното му творчество. А то се оказа една необятна планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.
*
Ще започна с необичайната архитектура на неговите импресии, включващи лични разсъждения върху определени, а често и твърде аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от стихотворения – известни стихотворения на класици на българската литература, или пък съвсем непознати творби на неутвърдени автори. Преднамерено или не, в едно есе можем да намерим имена от различни поколения, стихове с различна ритмика и стил, но – обединени от общо послание; често съзвучно, но понякогане съвместимо с настроението на лирическия „Аз“. И накрая,като препратка или като основен аргумент, следва биографична справка за личността, провокирала авторовите търсения. Понякога тази част е отделена като точен цитат/препратка към уикипедия, или друг официален сайт, но понякога е най-съществената, макар и имплицитна част от тъканта на есето.
*
Всяка от тези три категории белетристично-философски статии на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на четящата публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това, че са написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден, едновременно с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от мислещ, чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.
„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза за обществото, в което живеем, което може да ни дехуманизира по много и различни начини, но може и да не успее, ако съхраним доброто в себе си. Всяко есе е породено от конкретно събитие, има своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива, но всяко от тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто като „стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на плоскостта личност-общество.
*
Като главен редактор на списанието за литература и визуални изкуства „Картини с думи и багри“ съм щастлива, че имах възможността да дам публичност на много от тези оригинални текстове, които се превърнаха в ярки и красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се опитваме да покажем, а те са:
Драскотината живот – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе-анализ за поезията на Иванка Павлова;
Гарите на нашия живот – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за поезията на Тони Теллалов с цитирани стихотворения на Тони Теллалов;
Правилното решение – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе с цитати от Стивън Кови, Мая Анджело, Уилям Шед, Уинстън Чърчил;
Пътеките на живота – брой 3/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Пеньо Пенев, Мария Донева, Гълъбина Митева, Ваня Статева, Росен Василев;
Цветята в градината – брой 3/2022 – онлайн – есе;
Случайни срещи със случайни хора няма – брой 3/2022 – онлайн. Есеистичен разказ за среща с Иванка Попова с цитати от поезията на Иванка Павлова;
Първият учебен ден – брой 3/2022 – онлайн. Есе с цитати от Христо Ботев, Иван Хаджийски, Ангел Балевски, Марко Семов;
Силата на моралния избор – брой 3/2022 – онлайн – есе за живота и научното и обществено-философско наследство на Лайнъс Карл Полинг;
Алхимия на смисъла и вярата – брой 3/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за творчеството на Константин Павлов с цитати от поезията и препратки към биографията му;
Спасението, наречено „стърчащите хора“ – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Константин Павлов, Александър Петров, Пеньо Пенев, Валери Петров, Ariadna;
За „По стъпките на тъгата“ – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Есе-рецензия на стихосбирката на Иванка Павлова „По стъпките на тъгата“ с цитирани стихотворения от книгата;
За простите неща и посредствеността – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание – есе с цитати на Хърбърт Хувър;
Животът като антракт – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Статия за поезията на Добромир Тонев с цитати от поезията и препратка към биографията му;
Незададени въпроси за истината – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на П. К. Яворов и Стана Димитрова;
Очакване на утрото – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Максим Максимов, Пол Елюар, Петя Дубарова, Мария Лалева, Гергана Сотирова;
Когато вчерашното днес е вече утре – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитати от поезията на Пепа Николова, Веселин Ханчев, Георги Начев.
Интересен в този случай е фактът, че в списанието двама читатели са коментирали статията със собствени стихотворения и размисли, на които Венелин Терзиев отговаря с ново есе;
Поетически номад на любовта – брой 4/2022 – печатно и онлайн издание. Есе за поезията и личността на Данаил Антонов с цитати от негови стихотворения и препратка към биографията му;
Свършват думите – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Лияна Фероли, Ирина Габровска, Мария Донева, Петър Караангов, Любомир Левчев, Мартин Спасов;
Различията между нас не правят доброто различно – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Никола Вапцаров и Гео Милев, публикувано по повод годишнина от рождението на Вапцаров;
Усещане за река – брой 4/2022 – онлайн. Есе с цитирани стихотворения на Христо Фотев, Николай Милчев /поезия/ Лао Дзъ, Лаура Гайего, Мигел Сухико;
За времето, хората и Коледа – брой 4/2022 – онлайн – есе;
За съдбата и поезията на Далчев – брой 4/2022 – онлайн. Есе за поезията и личността на Атанас Далчев с цитирани негови стихотворения;
В последния ден на годината – брой 4/2022 – онлайн – есе;
Жената с цветните обувки – брой 1/2023 – печатно и онлайн издание – есе;
Разсечени думи – брой 1/2023 печатно и онлайн издание. Есе-рецензия за книгата на Любчо Иванов „Бащата на нещата“;
Разкъртените зидове на душата – брой 1/2023 – печатно и онлайн издание – есе;
Не стигат силите за ново заглавие – брой 1/2023 – онлайн – есе…
*
Не очаквах, че списъкът ще се окаже толкова дълъг, изпъстрен с много познати и непознати имена. Един своеобразен пътеводител в съвременната поезия, но не само.
Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на които са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са родени в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или извисяваща се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни камъчета светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора, но чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт. Оня, от който той гледа света и от който ни кара да го погледнем.
Но това е друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…
д-р Габриела Цанева, редактор и издател
С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се е смирила като никой друг път, за да стори път на новия живот.
Всяко пробуждане на този нов живот ни кара да стоим изправени и дори в някакъв просънен екстаз да сме в готовност да му се притечем на помощ, да го усетим и да го оставим да бъде част от нас самите.
Безсънните нощи ще се трупат в своя безспир, сънливата ни разрошена външност ще издава непрестанната умора, която не ни кара да бъдем лениво изморени. Всичко това ще остави картини, заемащи особено място в настървеното от очакване съзнание, и ще ги прибира в своята кутия на новото рождение.
Никой не може да предскаже идващите тъмни облаци, градоносните урагани, придошлите като пролетен ветрец пясъчни бури, стихиите от щастие и мимолетно споходилата ни радост. Всичко ще се трупа ден подир ден, ще се събужда новото очакване на идващото утро и отново ще заспива в ненадейната тъмнина.
За да се превърне в част от смисленото преживяване на живота ни, който се е родил в своята човешка необходимост да съществуваме и занапред.
Сега ръцете ни вече не са толкова гладки както преди, очите ни не са толкова безметежно реещи се, като в едно минало очакване, сърцето ни преглъща поредната отвара на отминалия ден и ние сме някак безчувствено щастливи, защото сме имали необикновената възможност да посрещаме и изпращаме деня, да отмерваме умиращите ни неведнъж души от поредното наскърбително препятствие и все пак – да продължим да вървим към следващото ни неизвестно очакване.
Какво вълшебство е това съзерцание в пространството и времето, което ни е донесло толкова добри мечти.
Всичко това се опитахме да съберем в мисли, които преминават във времето, и намират своите пространства – оцелели, за да останат събрани в нашите сегашни спомени.
Ще продължим да търсим своите мечти, за да ги събираме в нови и нови спомени, които да намерят място в оставащата мъдрост на новия живот.
Всичко това събрах в купчина прииждащи мисли и връхлитаща чувствителност, в редички от думи, които придават определеност и смисъл на изреченото по един по-особен начин, който няма претенции за нищо друго, освен за истина и искреност на написаното.
Спомоществователи в предаването на тези думи станаха Tetradkata.com – място, чрез което можем да съхраняваме и споделяме онова, което създаваме – без предразсъдъци, с вдъхновение и амбиция за коректност и последователност. Иван Христов, Калоян Христов, Лъчезар Йорданов и Габриела Христова – благодаря!
Изисканото и интелигентно звучене на поизгладените с ихтимански хъс текстове е част от усещането, което създава прецизното редактиране на тези неочаквано придошли на гости текстове от една жена с елегантен вид, който не започва от открояващото присъствие на цветността на обувките, а е и в една особена интелигентност на душата ѝ – Силва Василева.
Литературният ореол дойде доста по-късно от една неслучайна среща с една достолепна жена, за която подреждането на думите е еманация на нейната взискателна чувствителност – Иванка Павлова. Претенциозното достигане до читателите на литературно списание стана при възможното съчетание на картини с думи и багри и не без помощта на свободолюбивия дух на безспорно смелата Габриела Цнева.
Знаем, че журналистиката, особено тази в радиото, си служи с къси и прости изречения. Преди повече от две години още една такава неслучайна среща постави на изпитание сложността на изказа ми и се опита да го вразуми, но за кратко и му помогна да остане непокътнат върху страниците на най-стария ни регионален вестник. Срещите бяха дълги и кратки, мислите в различни посоки, но текстовете оставаха обладани от невъобразимо сложния си хаос във вестникарските страници и с риска на журналистическата строгост на главния редактор Минка Минчева.
Приумиците на младия фотограф, а иначе електроинженер и учител в една професионална гимназия – Божидар Генков, попълниха усещащата се тишина след изречените думи и дописаха недоисказаните.
Предизвикателството да придаде приемлив образ на това получило се нещо неслучайно отиде при младия и напорист архитект Десислава Димитрова.
Всичко това поднасяме с молбата да простите нашата смелост на хора, които в своето образователно начинание са отделили време за инженерната и техническа подготовка и да не наказвате нашата дързост с безмълвие. Ние ще приемем и вашето дълбоко отрицание, и вашето възклицание към човешката ни доброта.
БЛАГОДАРЯ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТТА И СМЕЛОСТ ДА ПОСТАВИТЕ ВАШИЯ ЕНТУСИАЗЪМ И ИМЕ ПОД ТАЗИ КНИГА НА МЕЧТИТЕ!