КРИСТАЛИЗАЦИЯ НА СОЛТА – коментар на Ваня Колева за изложбата на Радко Мурзов

ИЗЛОЖБА НА РАДКО МУРЗОВ ВЪВ ВАРНА

Художникът Радко Мурзов представи своята изложба „Кристализация“ от 13 юли до 3 август 2023 г. в галерия „Графит“ – Варна (бул. „Княз Борис I“, № 65).

Включените в експозицията 51 картини въздействат с красота и романтика, но и с дълбочина на философските размисли, с авангардната си същност.

„Карнобат – слънчева пътека“, 2023, худ. Радко Мурзов

---

Втъкано в изложбата е идещото от Античността познание за водата, солта и кристализацията, най-вече – значимостта им като ПАМЕТ. Защото, рисувайки своите картини, Радко Мурзов е изразил проявите на кристализацията, респективно – на солта и водата, във философски и метафоричен план.

*

Водата е всепораждаща материя, люлка и гроб на всичко във Вселената. Въплъщава силата на живота и силата на смъртта. Събира и разделя нещата в света. Отъждествява се с непрекъснатия поток на видимото, с паметта, безсъзнателното и забвението. Водата очиства, отмива и възражда – тя „всичко изпира, освен черно лице и лош язик“, казват българите. Свързва се с кръговрата в света, с търсене и откриване на тайната на живота. Свързва се още с Великата майка и с раждането, с появата на новия живот. Според народа: „Водата се води като жена.“

*

Солта е символ на живота и безсмъртието. Знак е за неподкупност, постоян-ство, вярност. Означава приятелство. Смислов еквивалент е на мъдрост и познание; въобще – на душата. За алхимиците се свързва с изправяне, поправяне, проясняване.

Солта подправя храната, подчертава вкуса, пречи на разпространението на разлагането. От друга страна, солта е образ не само на физическото, но и на астралното тяло. В гръко-римската традиция е мислена за апотропей, който помага срещу урочасване и магии; използвана е при жертвоприношения.

*

В християнството е образ на избраните – „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13), казва Господ Иисус Христос на своите ученици. Защото за света те са така важни, както солта – във всекидневния ни живот. И продължава: „…всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. Добро нещо е солта…“ (Марк. 9:49–50; Лук. 14:34).

*

Съответно и в българските народни вярвания солта може да приобщава хората и да прогонва злите духове. На трапезата най-напред се поставя солницата – да има късмет и плодородие в къщата и да се предпази домочадието от злини и магии. Всеки гост се посреща и изпраща с хляб и сол. Изразът „Сол и хляб сми ели заедно“ е доказателство за близост и съзаклятие. Но и лошото чрез нея се разкрива: „Сол му трие на главу“. Народът познава приказката, разказана от Ангел Каралийчев – „Солта е най-скъпото“.

Накратко: Един цар имал три дъщери, една от друга – по-хубави. Попитал ги веднъж колко го обичат. Най-голямата отговорила: „Обичам те, колкото златото, тате!“ Средната: „Обичам те като мед, тате, и като безценни камъни!“ А най-малката: „Аз, тате, те обичам, колкото солта!“ При отговора на малката, той се разгневил: „Колкото солта ли? Ти никак не ме обичаш!“ Прогонил я от двореца и тя тръгнала по света. Попаднала в къщата на беден човек, в една гора до границата.

Там я видял синът на владетеля от съседното царство. Харесал я, поискал да се ожени за нея. На сватбата поканили и баща ѝ. По заповед на царя свекър, наредили на трапезата пред невестиния баща съдове от чисто злато, нашарени със скъпоценни камъни, а гозбите – без сол, и обилно полени с мед. Бащата на невестата се възмутил. Свекърът това и чакал: „Като не можеш без сол, защо си изгонил дъщеря си и си я оставил да се скита немила-недрага по гората?! – казал той и добавил: – Знам това от снаха си, твоята най-малка щерка. Тя те е обичала най-много, а ти си я изгонил!“

Близо до Варна е Провадия – най-старият солодобивен център в Европа, датиран около 5600 – 4350 г. пр. Хр. Време, в което солта е била основно разменно средство. Златото на света…

*

Кристализацията е процес на образуване на нова, твърда форма от пара, стопилка, течно вещество. Носи паметта за течността, но придобива и нови качества.

Изложбата „Кристализация“ в същината си е авангардистична.

Кристализация, худ. Радко Мурзов

*

Заговарям за авангардизъм, за новост и неочакваност, и за път, по който може да се върви и работи, вариативно да се променя. Всяка картина тук е експеримент, но има и формиращ (генериращ) характер – като художествена техника, открита и самостоятелно разработена от Радко Мурзов. Като език, с който по друг начин се изричат явни или подсъзнателно носени знания. Картините в изложбата „помнят“ и разкриват детайли от древни представи. Докосват се до митове, легенди, истории.

Но разкриват и блянове, полети на въображението и фантазията. Вижда се – в последователния ход на „Кристализациите“ от една в друга, като художествен замах и излъчване, цветово разнообразие и нюансираност на багрите, като ситуираност в пространството и взаимо-обвързаност с обкръжаващите детайли – символните образи се променят, доизвайват и обогатяват. Всеки образ, мислен самостоятелно, но и като част от комплекса на картината, е импулс и подстъп, порив и воля за появата на следващо изображение и нова картина.

Обхождайки изложбената зала, съзерцавайки картините, човек сякаш се приобщава към магичната негова Вселена.

Разгръщат се тайните на космотворящи енергии.

Оживяват предания – от Сътворението, през различни исторически преходи, до актуалната съвременност. Дишат, пулсират проекциите на стихийно-хаотични конвулсии и мисловно-естетизирани теми и образи – особено женските, деликатно загатнати или по-цялостно изразени.

Сгъстени до краен предел са енергиите, излъчвани от тези картини. Наситено е въздействието им – от „Кристализация I“, през разположените периодично в експозицията нови и нови „Кристализации“.

Така е при проекциите на мито-поетическата и историческата памет – в „Леда (и лебедът)“, „Нежност“, „Нефертити“.

Леда и лебедът, худ. Радко Мурзов

---

При ритуално-образните видения, внушени от християнството – „Великден“.

Великден, худ. Радко Мурзов

---

Озадачават и провокират размисъл ефирно-въздушните и леки, почти недосегаеми, но зрими и земни „Глухарчета I“, а също – „Полет“ и „Съзерцание“, вариациите на „Надеждата“.

И ако в тези картини изображенията са по-абстрактни, загадъчни и обобщено-символични, то „Ловецът на пеперуди II“, „Карнобат – слънчева пътека“, „Луната на моето детство II“ привидно се приближават с видимо разбираеми образи и символи.

Ловец на пеперуди, худ. Радко Мурзов

---

Изображенията са по-близки, по-съкровени – макар изтеглени във високата универсално-абсолютизираща и философска плоскост. Впрочем те са и ословестени – в стихотворението на Радко Мурзов „Луната на моето детство“ – „С пеперуда – хвърчило, / летя към звездите / в необятни пространства…“ (2015).

И в стихотворението на художника „Карнобат“: „Червено и синьо! /„Родният град! – /Земята и небето/ на моето детство!“ Червено и синьо обагрят и настоящата изложба, но и жълто-златно, и техните варианти.

Променливостта е образ на Живота, а той тече и изтича. Затова понякога е „Меланхолично“ – като едноименната картина. Появяват се и по-тъмни нюанси, с уклон съм сиво-черно – защото животът естествено върви към своя „Епилог“ – и… до „Черният квадрат“.

Преди него обаче са живи спомените – за „Един отминал слънчев ден“. Радко Мурзов умело вплита спомени, лично и общо, за да ги универсализира.

Един отминал слънчев ден, худ. Радко Мурзов

---

И всеки път, целенасочено и достойно да изведе своята равносметка – направил я е и тук, с картината „Един живот“. Един живот – като цяла вселена. Многообразна и пълноценно пулсираща.

Ваня Колева