ЛЕДЕНИ ВИСУЛКИ[1] – рецензия на Живодар Душков

След „Слънчеви камбани“ (2021 г.) в началото на тази година Павлина Петкова издаде втора стихосбирка с апеви – „Ледени висулки“. Заглавието насочва читателя да очаква предимно творби, които тематично са обвързани със зимния сезон. И той няма да е далеч от истината. И няма да е разочарован, че ще прочете апеви, в които слънцето проблясва и оживява миниатюрните апевни „пирамидки“, „пумпалчета“, „шишарки“, „гирлянди“…

Поетесата наблюдава вледеняването на капките, превръщащи се бавно в своеобразни сталактити („От / голи / клони / провисват се / ледени шила“). Съзнава, че звукът е застинал, но е уверена, че той може да се чуе („Пак / звънят / ледени / висулки от / елхови клони“). Свързва снежната повърхност не с друго, а с рисунъка по нея, направен от птичото пристъпване („Клон. / Зима. / Птицата / от крак на крак. / Падат снежинки“). Отчита и илюзорната застиналост в природата („Студ. / Мъгла. / Гнездата / заключени / чак до пролетта“, „Вън / зима. / Сънувам / руси нивя, / щурци и море“)…

И други произведения в стихосбирката и́ са посветени на зимата, а сред тях – откриваме 12 от т. нар. „обърната апева“. Няколко от тях са посветени на коледната елха. Читателят веднага ще отсъди, че „класическата апева“ е подходяща точно за такива творби – заради елховидната подредба на редовете: от един (върха) до пет (най-широката част). Следва обаче изненада, защото… Защото Павлина Петкова „залага“ на обратната подредба:

„Коледно дърво –
вяра е за
безсмъртен
живот
то

Вяра в доброто.
Коледа е.
Усмивки.
Мечти.
Дар

Зимни студове.
Хоризонта
тъмносин.
Тежи
ми…

Павлина Петкова е автор на няколко стихосбирки, така че нейните постижения при апевата (макар и нова литературна форма) имат пълно покритие.

От тази гледна точка за мен е „закономерно“, че поетесата умее да извлича „мелодия“, използвайки класическите средства за звукопис алитерация („С бял / юрган / полето, / спи семето / своя сладък сън“, „Пак / мъгла / покрила / пелерина – / моите мисли“, „И / нека / накриви / на комина / калпака снежен“) и асонанс („От / мига, / когато… / броеница / от обич нижа“).

Не се изненадвам и от наличието на образност в стиховете и́ („Сняг. / Сито / пресява / небето над / къщи и поля“); че не пренебрегва римата („С недоверие / крачиш напред. / Посял си / трънен / плет“; че обръща внимание на детайла („Сняг. / Птица. / Графика / черно-бяла / поздрав за деня“); че се доверява на читателя да стане неин своеобразен съавтор (няколко от апевите са с отворен край“: „И…“, „Но…“, „Ех…“)…

Бих продължил и с други апеви (апеви-стихотворения или „гирлянди“), които ми допаднаха, нищо, че тематично са отдалечени от основната идея. Съзнавам, че прекалих с цитиранията, но ще споделя една от впечатлилите ме „гирлянди“:
В мен
мисли
сред хаос
като птици
реят се безспир.
Уви,
не мога
да избягам.
Душата
седи
в плен.
Сънувах снощи
алея, път
към тебе,
любов.
Но…
Сърцето в обръч
от хлад замря.
Сподавен
шепот,
дъх.

Радвам се, че в България има творци като Павлина Петкова, които не останаха при първите си опити по създаването на апевата, а продължиха усилено и настъпателно. При това задълбочено, стремейки се да докажат, че в най-кратката поетическа форма, каквато е апевата, поезията има свое безспорно място!

[1] Петкова, Павлина. Ледени висулки. Апеви. Пловдив, Астарта, 2023, 64 с.

Живодар Душков