МЕЖДУ ВСИЧКОТО И ЗДРАВЕЙ – рецензия на Борис Цветанов
ЗА СНЕЖАНА ИЗВОРСКА И „МЕЖДУ НИЩОТО И СБОГОМ“ на издателство ХАЙНИ, 2022 г.
Не знам защо, но стихотворенията на Снежана Изворска са ми толкова на сърце, че определенията в заглавието си ги приемам като“ всичко“ и като едно „здравей, я да изпием по едно кафе“…
И не само за това,че разликата помежду ни е някакви 70 дни.
Ние сме от едно поколение, което още изживява детството си, носим още тичането по прашните улици ръка в ръка, за да стигнем до равносметката, че като нас поколение никога няма да се повтори, ще липсва , защото бяхме
синьо зелена
дива трева,
буйна и жилава
като нас.
( Трева)
Снежана, след брак с д-р Ануар Ауад, вече живее в Израел, но си остава българка по душа и сърце.
Тук е била поетеса, взривяваща публиката по студентски литературни четения, гимназиална учителка, журналистка, редакторка, преводачка , там – градинарка, пренесла кътче българска природа в Галилея, художничка е, обича котките… Майка героиня с три деца – Мира, артистка, композиторка и певица, Алан – инженер и Синан компютърен специалист, те са нейно отражение
…една звезда
със моята усмивка пее.
(Мира)
*
Животът на Снежана е движение напред, странно съчетано в нерушимо единство със спомените, които все я връщат назад. Движение в което й е тъжно, че го няма вече човешкия фактор на близост.
И мисля, че се родее с едно стихотворение на Габриела Цанева, в което тя най-много се бои лицето на индивидуалния човек да не се превърна в безлика тълпа.
Снежана Изворска търси спасението от това обезличаване в топлината на ръката на човека до нея
Хвани ръката ми
и я задръж.
Метрото е пълно
с разделени ръце.
(Нощно метро)
Снежана е от онова поколение на последни мохикани на перото, когато имаше критерии , за да се печата. Борба за качество трябваше, имаше негласен закон, изречение, написан от бай Радой Ралин:“ Животът е бездушна дама, поезията е призвана да я облагородява“.
И написаното бе обикновено на коляно , след бохемски скитания, но което не влачеше като днес мъгла от махмурлук, а
…осъмва с добро настроение
и размесила рая със ада,
пише ново стихотворение…
(На един дъх)
*
Ако сте решили, че тя е автор само на социална или гражданска поезия, грешите.
Има и за любовта, без която не можем, дори оная, забравената, затрупаната, която един ден неочаквано покълва.
Любовта за Снежана е и спасение, и противоречие , светът на човека не свършва с една любов и винаги ще има „дни неповторими“.
Колкото до оная голямата любов, за която всички само сме чували
Голямата любов е рядка пеперуда…
Какво човекът прави
с рядка пеперуда –
забожда я с карфица в своята колекция.
(Любовта е рядка пеперуда)
Колкото до брака, любовта там е скрита като в замък зад дебели стени, в които
И до ден днешен
не зная даже
пленница ли съм
или царица.
(Без заглавие)
И един завет към всеки от нас :
„Не спирай да говориш със живота си“.
Съвет от един свят в който всички бяхме акробати по душа и вървяхме по въжето, без да ни интересува, че под него няма предпазна мрежа.
Борис Цветанов
