ЗА „МРАК И СВЕТЛИНА“ – рецензия на Габриела Цанева

„Мрак и светлина“, двутомникът на Сидония Пожарлиева, с избрани текстове от нейното обемно творчество в мерена и немерена реч от известно време е моя настолна книга. И всеки път, когато понеча да напиша няколко реда за това мое духовно пътешествие се спирам, защото ми се струва, че още не съм готова… А и какво ли повече бих могла да кажа след предговора на Мари-Ноел Опитал[1]?

Но, отново и отново поемам по пътеките от мрак и светлина, които тръгват от стиховете и прозата, написани-преведени на български и френски език. Защото, Сидония Пожарлиева често пише своите произведения на френски, а след това предлага на читателя и авторския си превод на български. Понякога преводът и оригиналът остават неразличими за читателя, напр. „Земя свидна“ (1980) и „Pays cheri” (1991); „Une cri (1985) и „Вик“ (2020); Непримиримите“ и „Les Intransigeants“ (1978).

Обещавах си – бавно да вниквам в звученето на речта на двата езика, да разчитам смислово-художествените нюанси и да усещам онези визуално-вербални трепети, вълнували автора – както в момента на сътворяването, така и в момента на пресътворяването. Немалко, обаче, са случаите, в които се намесва още един, непознат за мен език – португалският, който внася своя огнен щрих в общата картина.

*

Едно изморително изкачване, но – както онзи, който не пести силите си по планинската пътека, достигайки върха има целия свят под краката си и цялата светлина на простора в гърдите си, така и читателят, загръщайки последната страница може да каже, че е постигнал един връх. Своят собствен връх. И – може би, донякъде, се е докоснал до висината на автора.

Днес мога да обобщя, че читателят, следвайки следите на авторовите прозрения придобива и неговия поглед, неговата гледна точка – на една отдалеченост и всеобхватност – гледната точка на оня, който е постигнал своята човешка завършеност и оттам може спокойно да рее поглед към отминалия живот с неговите щастливи и тъжни, бурни и съзерцателни мигове, които изграждат тъканта на битието, но и към живота, който предстои – с всички предизвикателства, които носи, както и с убедеността, че те ще бъдат прелетени с крилете, изтъкани от написаното вече слово.

Това чувство се подхранва и от подбора на произведенията, и от тяхната многообразна тематика, и от структурата и качествата на самите духовно-творчески достижения, въплътени в тях.

*

Трудно е да се анализира един сборник, побрал цяла епоха в себе си, макар авторът да е само един. Но – колко различни са лицата на този автор! Трудно е да се анализират и произведенията в него, тъй като те са разнородни по същността си, а и по замисъла на подбора за  съставянето му. Без съмнение, те са отражение на цялостния творчески път на Сидония Пожарлиева, но и на всичките й търсения – както в поезията, така и в прозата и превода.

Стихотворенията често са задъхани, с разсечен и накъсан ритъм, в свободен стих, но други са образец за писане на класически стих, като тази тяхна характеристика се запазва и при превода – лично за мен, един ярък показател и за безспорно преводаческо майсторство.

Стихотворенията са структурирани в пет цикъла – „Плевенски съкровения“, в който откриваме детската същност на лирическия Аз и проследяваме житейските репери и тяхното отражение върху авторовото изграждане и съзряване; „Приятелства“, който ни дава  поглед върху широтата на авторовите творчески познанства; в „Интимен свят“ виждаме крехкостта на чувствата и силата на волята за щастие, поривът към справедливост и промяна, „Реквиеми“ носи тъжната нотка за лична загуба, но и на усещане за надвременност; последният, дал заглавието си на целия двутомен сборник – „Мрак и светлина“ е едно новаторско в своите търсения и прозрения произведение.

Следват пет цикъла тристишия и хайку, които са своеобразен мост към втория том, но те бележат и новите полета на изява на Сидония Пожарлиева, в които тя посява своя красив цвят.

*

По отношение на втория том, „Проза“, ще загатна неговото жанрово разнообразие, макар на пръв поглед да става дума само за два жанра. Тук можем да прочетем (в превод и оригинал) няколко хайбуна, които авторката сама определя като хайбун – малък кукай, хайбун –разказ, хайбун – импресия, хайбун – фантастичен разказ. В тях е налице най-важното за тази кратка източна форма – простота и искреност на прозата и поетичен фрагмент, който се явява или поанта, или есенция на внушението, или контрапункт, но при всички случаи е израз на ярка емоция, която осветява прозата. Тук най-добре личи и разказваческото умение на авторката, и нейният поетически зарад.

Следват няколко рецензии на книги от български и чуждестранни автори (в превод и оригинал), в които личи аналитична мисъл  и способност за вникване в дълбочината и естетическата изразителност на разглежданите творби. В края на тома са поместени рецензии от български и чужди автори за творчеството на Пожарлиева.

В заключение ще кажа, че сборникът „Мрак и светлина“ е есенцията и синтезът на нейното творчество, единен, като монолит, но е и една мозайка, която няма как да бъде описана, класифицирана, дефинирана – просто трябва да бъде прочетена! На добър час към читателя!

[1] Предговорът е поместен в рубриката „Анонси“, бр. 1/2021

Габриела Цанева