НАСЛЕДСТВОТО НА ЙОХАНА – рецензия на Надежда Радева
Повествованието на романа проследява драматичната съдба на български семейства, живели в началото на 20 век. Авторката сполучливо успява да опише техните преживелици, бита им, чувствата им, да разкаже за всеки един персонаж поотделно и същевременно с това да ги вплете в обща сюжетна линия.
На фона на ключови исторически събития – в годините между Първата и Втората световни войни, се разкрива драматичният живот на български фамилии, като на преден план е фамилията на Йохана, германка по произход, която се омъжва за българин и заживява в град Русе.
Чест прави на авторката на „Наследството на Йохана”, че нейният художествен разказ до много голяма степен се опира на достоверността. Можем само да си представим какви усилия е струвало на писателката да събере и обработи фактическия материал за книгата, да вникне в събитията и спомените, да се вживее в тях, да се вдъхнови, за да напише настоящия роман. Изисква се голяма смелост да опишеш нещата такива, каквито са. В тази насока Антония Атанасова се е справила, защото всичко в книгата звучи истински, достоверно, без съмнение – нещата от живота са разкрити смело, без заобикалки.
Предпочитаният стил е много успешен. Разказът се води от трето лице, от лицето на невидимия разказвач, свидетел на всичко случващо се. Изказът е прям, лек, без излишни описания, сякаш авторът казва това, което е нужно и достатъчно, за да следва логично идеите и посланията си.
Романът не само описва случки, но изгражда и образи. Централният образ, на Йохана, е достоен за възхита. Това е образът на майката, жената с главно „Ж”, стожерът на патриархалното семейство, една личност – интелигентна и способна, със силен дух, външна и вътрешна красота. Друг, пълноценно изграден образ, е на българина Димо, който преживява голям стрес, но успява да се спаси в Майка България.
Всеки образ (на човек и дори на животно), всеки един детайл от сюжета е изпипан, няма „празни” неща, няма „пълнежи”, напротив – всеки един абзац от повествованието е на своето място и допълва смисъла на общата концепция.
Романът изгражда един цялостен портрет на обикновения човек от първата половина на 20 век така, че посредством художествения разказ можем да придобием представа за живота по онова време.
Това е голямо постижение. Мога да сравня книгата с излъчения български филм „Дървото на живота” (базиран на романа „Битието” на Владимир Зарев), с класически образци като повестта „Гераците”.
Емоционалното въздействие, което се проектира върху читателя, е много силно! Трудно се чете, без да се плаче, толкова затрогващ е разказът! Заслугата, разбира се, е на самата авторка, която с усет и писателски умения успява да докосне душата на читателя.
„Наследството на Йохана” – като заглавие е своеобразна загадка – читателят веднага да се запита – кое е наследството на Йохана? Тя идва в България, скътала скъп спомен – сребърна чаша, получена от любим човек. Тази чаша Йохана пази до последно и предава на своята дъщеря. Но кое е точно наследството, което оставя на своите потомци, ще разберете, когато прочетете книгата!
Вярвам, че този роман ще очарова всички вас така, както очарова мен!
© Надежда Радева, рецензент
