ОЗАРЕНИ ОТКРОВЕНИЯ – рецензия на Павлина Петкова
Накратко за книгата на Тодорина Гърдева „Неизмислен свят“, 2021 г. на изд. ИК ЗИП- ЕООД
Познанството ми с Тодорина Гърдева е задочно, свърза ни наш общ приятел, който вече не е сред нас. Книгата „Неизмислен свят“, редактор на която е Надежда Захариева съдържа разкази, очерци и отзиви за книги, които са я развълнували. С тях авторката ни повежда в своя свят – реален и преживян.
Книгата е разделена на няколко цикъла – „Хора с озарение“, „Семейна хроника“, „Пъстри като мъниста“ и „Моят прочит в писма до:“
*
Първата част „Хора с озарение“ още в самото начало проличава патриотичния дух на авторката. В разказа „За да се наричам българин, дъще“ действието се развива по долината на река Места – село Долни Броди, недалеч от мястото, където днес се пресича българо-гръцката граница. Селото е известно още от последната четвърт на IX век, но през годините преминава ту под българска, ту под гръцка власт.
Кметът на селото Стоян Зортев повежда част от жителите, за да си дойдат завинаги в Родината. И когато на тия изгнаници искат да впишат в паспортите им „македонско“ гражданство, той ще изрече на дъщеря си: „Защо твоят баща остави в Долно Броди кметския стол, къща на три ката, триста глави кози и овце, мандри и „мини“ за дървени въглища? Защо дойдох и се заселих на това голо поле? За да се наричам българин го направих! И децата ми да са българи. Само за това!…. няма тракийци, добруджанци, македонци! Има български народ!“
По-нататък авторката ни повежда към театралната сцена, където със самоирония разказва за своето „влюбване“ в красивия и голям български актьор Спас Джонев. За малко не попада под колелата на автобуса, вглъбена и все още опиянена от Шилеровата постановка „Коварство и любов. Отвежда ни до град Торун, където Драматичен театър „Дава Огнянов“ с директор з. а. Васил Попилиев обира овациите на полската публика с моно спектакъла „Лазарица“ на Йордан Радичков. Вълнуваща е съдбата, която събира Тодорина с младия шлосер Кирил Господинов, който става неин доведен брат. За първите му стъпки и възхода му на театрална сцена, превъплътен в редица знакови роли – в Спиро в „Тримата от запаса“, в „Момчето си отива“ и „Не си отивай“, заедно с Невена Коканова, Рангел Лелин в „Баш майстора“.
Вълненията, съпътстващи дългогодишното й приятелството с писателката Надя Кехлибарева. Авторката ни запознава и със спомените си за човека с голямо сърце и душа – капитана далечно плаване по р. Дунав – Тодор Шахтанов, за юриста Димитър Ангелов, който е работил като цигулар и преподавател.
*
Във втората част, озаглавена „Семейна хроника“ авторката ни открехва вратата, през която надничаме и ставаме свидетели на любовта в семейното огнище, на родовата памет, на нелепи моменти, които с усмивка предава на страниците на книгата си. До нейното рамо и спътник в живота стои един прекрасен мъж, съпруг, баща – инж. Атанас Гърдев. С усмивки завършва разказът й – кой би направил по хубава греяна ракия от него?
В „Гостенка от Холивуд“ откриваме скъпи човешки ценности, които са толкова далечни за друг един лъскав и измислен свят: „В грижи и недоимък бяха създали това задружно семейство, в което имаше доверие, обич и топлина. И че Велика имаше в живота си радост и защита. А тя, богатата американка с осем гарсониери в Холивуд, има празно семейно гнездо и самотен живот…“
С толкова много самоирония ни поднася своите „усмихнати“ спомени, в които не всяко семейство може да си позволи шевна машина, според финансовите си възможности, но всяка една жена може да прави това, което най-вече умее. „Ружи, ружи“, наглед една толкова популярна песен е лирико-драматична изповед на авторката. Все в същия сатиричен тон продължават следващите творби „Семейна сага с кралски привкус“ и „Кауза не съвсем редута“.
*
„Пъстри като мъниста“ е наниз от колоритни разкази, които са включени в третия цикъл. В няколко от произведенията неотменно е присъствието на гълъба – вестоносец на мир, доброта, вест от невидимо за нас измерение – „За градските гълъби емоционално“, „Дилема“ и „Почти импресия“. За разлика от другите птици той вещае добра поличба и очакваш да ти се случи нещо хубаво. Всяко гукане ти обещава година живот и заслушаш ли се, успокоява нервите по-добре от лекарство. Гълъбът е символ на семейно щастие и тук на преден план излиза гръцката митология, след което следва съпоставката с гълъба от библейския потоп и не на последно място са гълъбите, които рисува Пабло Пикасо в знак за мир на земята.
*
Сега живеем във време, когато хората все по-често се поздравяват по повод и без повод с емотикони или електронни картички, което лишава получателя от прекия допир с хартията. В „Моите картички“ открих много от себе си. Аз самата все още обичам да правя ръчни картички, в които влагам много любов. Една част изпращам на приятели, а те на своите, друга част давам за благотворителност. През годините съм запазила много от тях и от различни точки на света, които често препрочитам. Навярно и с авторката е така. Успоредно със спомените, предизвикващи тези хартиени пратеници,
Т. Гърдева ни запознава с появата на първата поздравителна картичка, създадена в Лондон през 1843 г., а в България този начин се възприема след Освобождението ни от турско робство, 1878 г. и по-точно в град Русе. И след разсъжденията на авторката какво означават пожеланията, които отправяме с нашите поздрави, стигаме до картичката изпратена до нейните сестра и зет. С много ирония и усмивка те тълкуват нейните думи за невиждан берекет като намек, че тя, въздържателката, навярно е свършила ракията.
*
В „Лъвици в градската джунгла“ ни запознава със седемте неизменни приятелки, сред които е и Т. Гърдева, които си споделят проблемите и радостите на срещите си. И тук писателката споделя: „Смехът ни действа оздравително, защото се смеем преди всичко на себе си.“ Какво друго остава на тези жени, когато децата и внуците им са разпръснати по света. И седемгодишното внуче на една от „лъвиците“ на рождения си ден споделя от Брюксел: „.. аз искам в България и да живея в твоята къща!“ Никак не са малко жените, на които от този прочит сълзи ще премрежат погледа им. Под талантливото перо на авторката продължаваме да се пренасяме ту в компанията на нейните съседи, приятели, ту сред комшийските отношения в едно балканско селце, където старото прокъсано въже е по-важно в отношенията между хората и очакванията за прошка да възстановят добруването помежду си.
*
Четвъртата част е отредена на прочита, вълненията, размислите, които са породили в авторката книги от други писатели: „Портрети от близо“ на Борислав Байчев, от Валентин Караманчев – два тома „Събрано“, стихосбирката на Димитър Христов – „Песни – тъги и наздравици“, „Отключени мигове“ на Павлина Иванова.
Сред тях е и моята книга, посветена на милосърдната сестра баронеса Юлия Вревска „Обичаме те, Юлия!“, стихосбирката на Петя Цолова – „77 любовни писма до поискване“ и „Извървени пътища, есенни пътеки – лирика, проза, отзиви“ на Петър Доневски. Честно изразено читателско мнение и искреност, изразена в писма до съответните автори! За мен това е първа среща с творчеството на Тодорина Гърдева. Възхищавам се от таланта и умението й по такъв завладяващ начин да пресъздава наглед толкова обикновени и в същото време толкова величествени човешки ценности!
На добър път!
Павлина Петкова
