„ПЕЕЩИ БЕЗУМСТВА“ ИЛИ БЕЗУМИЕТО НА ПОЕЗИЯТА – рецензия на Йордан Кожухаров за стихосбирката на Ради Стефанов

Поезията е тайнство, магия. Тя вълнува ума, душата, сърцето. Но е и субективна – като сътворяване и като възприятие. Затова между творец и читател е нужна духовна хармония, за да се съпреживеят поетичните послания.

Стихосбирката „Пеещи безумства“ (Пловдив, 2019 – Университетско издателство „Паисий Хилендарски“) на пловдивския поет Ради Стефанов се радва на второ издание.

Основателно! И заради оправдания интерес към нея, и за тематичното структуриране на стиховете от автора в четири цикъла: „ОТРАЖЕНИЯ“, „НА ГОСТИ У ДИОГЕН“, „БАКХУСОВИ ТЪРЖЕСТВА“, „ГОСТЕНКАТА МЕЛАНХОЛИЯ“. Направената илюстрация пък обогатява визуалното възприятие.

Поезията на Ради Стефанов те грабва, вълнува, покорява. Като тематика, като проблематика, като поетика. Тя тръгва от неговото сърце и стига до твоето. Експресивният изказ, езиковата култура, богатият речник, интелигентността, са безспорни и впечатляващи. Те са сеизмограф на душевната чувствителност на поета Ради Стефанов.

Основната тоналност на неговите стихове е доминиращо минорна. Което си има и положителна страна. Елегичното преживяване на лиричния герой завладява по-силно съпричастността на читателя. А рефлексията дава възможност да усетиш чувствителната му душа.

Богатата метафоричност, алюзиите, оксимороните в „Пеещи безумства“ придават на стиховете поетична образност и емоционалност. Вярно, в някои стихотворения има фриволност („Бутилков монолог“, „Сурвакане“ и някои други). Но тук може да се каже: „По-добре фриволност, отколкото фригидност.“ Защото за Ради Стефанов индиферентността е terra incognita.

Стихосбирката „Пеещи безумства“ трябва да се чете внимателно, задълбочено – в забавен каданс. Тогава ще вникнеш във вълненията на автора, ще оцениш философията на неговата мисъл, ще осмислиш подтекста. Ще се насладиш на класическия стих – прекрасни рими, завладяваща ритмика. Ще се възхитиш на неповторимия му стил. А стила, както го е определил Анри Мари-Бейл (по-известен като Стендал), това е човекът. А пък аз, влизайки в стилистиката на неговите (така любими!) художествени повторения, ще кажа: „Поезията на Ради Стефанов харесвам, харесвам, харесвам!…“

© Йордан Кожухаров