ПОД НЕБЕТО В МЕНЕ НА ТОДОР БИЛЧЕВ – анонс на Надежда Александрова
Това е една многопластова книга с четири разнообразни раздела.
Първият, озаглавен „Да имаш, да нямаш“ е за любовта, вторият е изграден изцяло в новата поетична форма апева и така е озаглавен – „Апева“, третият, „В прегръдката на драката“ без съмнение може да бъде определен като сатира, а четвъртият, „Илюзия реалност“, е посветен, най-общо казано, на нещата от живота, но разгледани с окото на поета и философа.
Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев, но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории – за смисъла на съществуването.
Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде и с изненада откривайки се в самите себе си, където е заключено небето на търсещия човешки дух.
Тези са причините четвърта глава да носи заглавието „Илюзия реалност“, а цялата книга да носи името на последното стихотворение – „Под небето в мене“.
Като разгърнахме книгата и стигнахме до нейния финал, оставяме на любознателния читател удоволствие-то да открие магията на любовта, изяществото на новата поетична форма апева и мъдростта на сатирата в първите три части на двайсет и първата стихосбирка на Тодор Билчев „Под небето в мене“, която вече е под печат.
ПОД НЕБЕТО В МЕНЕ
Аз съм пътят и истината, и животът;
Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
Йоан 14:6
Към пътя си търси пътека всеки,
до Истината, който ще го изведе.
По нея, към него, смирено вървейки,
човекът все крачи от невръстно дете.
Отдолу земята, отгоре небето.
А кръстът е той, между двете, разперен.
Но всички пътеки вървят през сърцето.
Затуй истински път е все ненамерен.
И чак във мига си, единствен, когато
погледне във себе си човекът небе,
ще види там нещо, отдавна познато.
А пътят му Истина ще се назове.
Тодор Билчев
Надежда Александрова
