ПОЕЗИЯ, КОЯТО ГОВОРИ С ЖИВОТА – рецензия на д-р Никола Бенин за стихосбирката „Помилвани от чудо“ на Йордан Йорданов

Поетът върви по дирите на живота или бленува за неизживян, несбъднат живот, който не е нашият, но използва поетическите образи, за да ни каже, че може и така да се живее.

Новата стихосбирка на Йордан Йорданов „Помилвани от чудо“ снема в себе си свидни, интимни изживени мигове и същевременно визира представите му за истините и ценностите на битието.

Така лирическите творби в нея будят редица размисли относно същността на живота и нравствените стожери, които го крепят и организират.

Етичните норми на живеенето са основен мотив и в предишните две негови стихосбирки „Нежна съпротива“ /1994 г./ и „Камък за птицата“ /2007 г./

Чрез общуването на творбите една с друга се осъществява приемствеността на същностните и любими теми в неговата поезия.

Новият поглед към света и живота помни предшественика си, а той, чрез пресътворяването му по един актуален начин продължава живота си в творчеството на Йордан  Йорданов.

В стихосбирката „Помилвани от чудо“ са опоетизирани с елегантност на постигнато поетическо майсторство множество мотиви, за да се открие чрез тях многоликостта на битието.

Изкачил се на Дървото на живота, поетът мисли за спомените от своето минало, за своя роден край, преживява пленилата го любов, срещите му с предизвикателствата на живота.

Той несъмнено е осъзнал същностната истина в поезията – за да успееш да събереш в една стихосбирка множеството екзистенциални проблеми, трябва поетическа мяра, наситена с много повече прозорливост, отколкото размисли.

Има много нива на четене, чрез които може да бъде разбрана и съпреживяна тази стихосбирка и всяко от тях открива различни страни на богатия поетически свят на Йордан Йорданов.

Той ни отвежда в миналото, в което се чувства уютно и чрез което реконструира важни случвания в живота му. Като всеки пътуващ човек в спомените, поетът има една опорна точка, от която тръгва и в която се завръща – родното място, което при него е свързано с духовно изживяване. Старото училище и новото читалище „Канев – Пробуда 1924“ са местата, представящи не толкова почитта към родното село Горно Абланово, колкото изконната връзка с културата и образованието в него.

Йордан Йорданов се вълнува и от начина на живот в настоящето. В творбите, посветени на актуални проблеми на живеенето, е проявена в най-голяма мяра гражданската позиция на поета.

Той е непримирим към пошлостта, заблудата и несправедливостта в обществото. Така например, посредством мотива от приказката на Ханс Кристиян Андерсен за „новите дрехи на краля“ са разобличени сервилничеството и лъжата.

Помъдрял от срещата с библейските истини, Йордан Йорданов внушава чрез своята поезия идеята за важната роля на поета при разрешаването на тревожните въпроси на битието, за ролята на поезията при осмислянето на смисъла на живеенето.

Творбите не предлагат решение, не показват спасение; в тях се съдържа морал, но не са морализаторски. В тях има послания за праведен, честен, достоен живот, скрити зад сполучливо изградените образи и съответни метафори.

Оттук, няма да сгрешим, ако кажем, че в стихосбирката „Помилвани от чудо“ е осъществено единство между житейски преживяното и библейски обмисленото. По този начин, всичко, което ежедневно, битийно е изведено в пространството на универсалното. Така поетът по естетически начин изразява доверието в общочовешките ценности, подозрението към недъзите в света, презрението към пошлостта в живота, надеждата във времето.

Казано по друг начин, той се опитва да създаде алтернативни ценностни светове, в които човекът да живее по законите на красотата и доброто.

д-р Никола Бенин