ЕДНА ПРЕКРАСНА ВИХРУШКА – рецензия на проф. Джоузеф Спенс
Пътища през световете – една толкова прекрасна вихрушка! Това е двуезичната книга на Стоянка Боянова и Минко Танев „Път през светове / Road through worlds“, английски и български, Танев, издател: Cyberwit.net, Индия, 2021.
Въведение
Фантастична стихосбирка.
Съпоставително изложение на колекция стихотворения в книга с най-висок подбор – след конкурси, композирана от двама от най-значимите хайку поети, които светът познава, Стоянка Боянова и нейният съпруг Минко Танев от България.
Двамата едновременно получават едни и същи или подобни награди от поетични конкурси в целия спектър.
Същността на тяхното вдъхновение, единение и сътрудничество, съчетано с творческото им и артистично извисяване е огромна и въодушевява драматично мнозина по света. Уникална съвместна дейност разпространява поезията им и е благоговейна за човечеството.
Благородството, което мултиплицират, е невероятно.
Поетичното преливане на думите им призовава хармония и координация в стила на писане.
Например, същността на техния единен поетичен подход започва с вдъхновяващ текст, озаглавен „Нашата история“. Общо произведение с редувани строфи от двамата в Konect E-ZINE в седмично поетично предизвикателство на тема „Срещнахме се по средата на нашата легенда, когато душата е уморена, но мъдра“, 29 Юни 2020 г. и спечелило първо място.
Озарени пространства
Първата част на тази вдъхновена книга със стихове започва с цикъл на поетесата. „През вековете“ е в началото. Изящното стихотворение украси страниците на Atunis Galaxy Anthology, антология на съвременната световна поезия, 2021 г. и е с „Червено перо” от поетично обединение POEMarium, на тема „Огън от желания”.
Ето някои подбрани редове:
Срещнахме се, когато Бог създаде световете,
и изпълни материята с любовта си.
После се изгубихме, защото ни разпръснаха
по краищата на вселената.
Аз оттогава пазя спомена за теб.
Оттогава хиляди пъти изгряваше слънцето.
Оттогава хиляди пъти залезе луната.
Хиляди дни бях те очаквала,
хиляди нощи бях те бленувала…
На колко планети съм те потърсила.
Колко галактики с плам съм пребродила…
Когато се срещнахме – светлината избликна.
Светът се разшири
и в него останахме Бог, ти и аз.
Неоспоримо е, че искрата на огъня избухва, когато галактическото търсене приключи и две отделни същества станат едно. Прекрасно обединение отново, което все още гори с удивителна светлина, заличила тъмнината на нощта. Галактическо любовно пътешествие!
И още едно чудесно стихотворение за любов. Стимулира размислите ни да постигнем този, когото обичаме, по всяко време и при всякакви доминантни условия. Заглавието е „Траектории“ със Синьо перо от POEMarium, стихотворение по цитат: „Поезията е изкуството да обединяваш удоволствието с истината” Самюъл Джонсън.
Подбрани редове:
Изгреви и залези.
Забележителна е орбитата ни,
сред пътищата във вселената.
Реката слиза синусоидално по баира.
На кръгове се вият щъркели.
Дъжд вертикално пада.
Светкавица зигзагообразно идва.
Завиват мислите, емоциите, чувствата.
А ти вървиш към мен направо –
през всичките препятствия
да ме прегърнеш.
Квинтесенцията на любовта прониква в това стихотворение с думи на вдъхновяваща благодат, стимулирайки умовете, телата и душите на двама души да се достигнат и прегърнат с префиненост и грация! Изтънчена милост!
Наистина, медените пити от кошера са много вкусни.
Стихотворението е интерпретация и възвисяване със следващите въодушевени редове:
Колко хубаво говориш
под восъчната пита на луната!
От устните ти мед прокапва.
Магнeтично ме привличаш
под рояци от звезди.
Значимостта на прелестните изрази привнася в семейството сладостта на златния досег от безценни устни с топлина на прегръдка, на прекрасен и примамлив чар. Печели Златна звезда от Literature Lover’s Association, конкурс № 86, на тема „Мед“, за микропоема до двадесет и четири думи. Величави души!
„След сътворението“ носи мелодията на незаменимо и фино нашепване, погалило слуха на романтиката.
Избрани редове:
Затворихме вратите на всичките животи
преди този.
Изтрихме случки, хора и несгоди.
Останал беше поривът един към друг да бързаме
от сътворението Божие на световете.
Изригна силата на магнетичното привличане.
Земята и Небето се прегръщаха.
Небето слезе ниско и я обгърна цялата,
така я завъртя, че вече няма спиране.
Блестящи електрически светкавици се стрелнаха.
Небето приласка Земята с най-небесни ласки
от повърхността до течното ядро, до лавата…
в танца на живота…
Фантастични, нежни и докоснали душата стихове.
Образността говори сама за себе си с хиляди думи. Това оригинално и цветно стихотворение е с награда от Poetry Planet в конкурс № 123, на тема: „Танцът на живота“. Възвишена пластика!
Форми и флуиди
Втората част, включваща стихотворения на Минко Танев започва с „Отражения на небесния Арго“ и епиграфа на Едгар Алън По: „Поезията е ритмично създаване на красота с думи“.
Избрани откъси:
Бриз от Колхида
със златисти оттенъци
от митични морета
през вековете.
Силуети на гребци
в единен ритъм
с песента на вълните.
Тракийска богиня
прославя слънцето
над вълнолома.
Бреговата линия
пресъздава герои.
Стихотворението е с „Червено перо“ от POEMarium по цитата на Едгар Алън По и изисквания от осем до 12 реда.
Изящни думи!
Следващата „Небесна митология“ подчертава същината на благоволението в лунарната система на нарастващо преклонение.
Избрани откъси:
Кърви антично розата
със слънчев трън в сърцето…
Познах богинята на любовта и поглед свише
я превъзнесе с лунен ореол…
Възпявам огнения знак и нека Бог ме съди
с небесната ми драма или фарс.
За призрачните взривове. За ядрения гъдел.
За сливането на Венера с Марс.
Вълнуващи стихове с награда „Червено перо“ и признание от POEMarium на тема „Посвещаване”, от 8 до 16 реда. Включени са в антология на съвременната световна поезия, ATUNIS GALAXY ANTHOLOGY, 2021.
Внушително изпълнение!
Завладяващо е следващото „Пандемия Covid-19“, особено в ерата на вариантите на Covid-19.
Война с невидим враг
през високосната година –
без да избира стар и млад,
душата поразила и дъха.
Как да преминем изпитанията –
зависи колко са големи нашите сърца.
Музика от други времена сме,
от небесните сфери –
звезден прах по-стар от слънцето.
Безкрайността е нашето отечество.
Бог да бъде с нас,
за да спаси живота
и човечеството.
Тези редове спечелиха сърцата в световната антология „In MUSINGS DURING A TIME OF PANDEMIKC, A World Anthology of Poems on Covid 19”, Kenya, 2020, Сертификат за отлични постижения в литературата, GLOBAL LITERARY SOCIETY, конкурс № 6, вариант до 40 думи и Сертификат за ангажираност от Световната здравна организация. Наградите красноречиво доказват постиженията.
Последно произведение в тази забележителна книга е „Вибрации“.
Написано е във формата на редувани строфи съответно от Стоянка и Минко. Отразява съвместния им живот и отдаденост един на друг.
Със запомнящи се акценти:
Стоянка
Навярно Бог те e изпратил
да те обичам, както никога не съм обичала,
да ме обичаш, както никога преди,
за да преливат представите с любов,
за да се вдигат вибрациите на Земята.
Минко
Възвишена. Мираж почти.
През погледа за миг премина.
И няма как да откънти
с ефирни стъпки на богиня.
Стоянка
Ти ме целуна на върха на хълма
и мракът розов ни обгърна.
От слънцето и тебе всичко свети в розово.
Минко
И всички струни в мен искрят
в съзвучията на безкрая –
със словеса да я извая
над земния живот и смърт.
Стоянка
Прозрачен си
и аз навярно съм прозрачна.
През нас протича светлина.
Минко
И силата на приливна вълна
почувствах в твоя порив –
и здрачът истинското ми лице позна,
издигна ме нагоре.
Стоянка
Интуицията ми подсказва, че ще бъдем заедно
в избрано от Бога време на Земята.
Минко
Сърцето ми изпълни звездна кръв –
пламти безкраят влюбен
и хиляди слънца над нас искрят,
за да не се изгубим.
Динамичната поредица от прочувствени откъси печели награда Купидон на Poetry Planet и е в планетарната антология, “The Way We Were”, Poetry Planet, 2020.
Тази внушаваща благоговение книга от вдъхновени и наградени творби би трябвало да се прочете. Определено е интригуваща и ще озари личността и аурата на читателите.
Авторите умножават действителното състояние на великолепие и вибриращите им думи докосват ума, тялото и душата. Тандемът от съпруг и съпруга изливат вдъхновението си на листа и пеят в синхрон песента.
Невероятното мастило в перата им, примесено с отблясък на злато и диаманти подсилва духовната рапсодия. Тяхното екзотично преливане вдъхновява, повдига и стимулира сетивата, личността и аурата.
Двамата са сред най-необикновените автори, които познавам. Не виждам друг до нивото и опита им за прослава на човечеството с проникновения език на обичта.
Да прочетем проницателното им слово и оценим промислите и посланията им.
проф. Джоузеф Спенс
Линк към книгата:
