ЗА НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РАЗВИТИЕТО – редакционна статия на Надежда Александрова

В края на март т. г. в редакцията на издателството получихме няколко текста с афоризми и сатира в мерена и немерена реч.

Това ни изненада и зарадва, като същевременно ни постави пред неочакван проблем – трябваше да преструктурираме списание „Картини с думи и багри“ като добавим нови категории за новите литературни форми… А това се оказа предизвикателство.

Какво по съществото си представляват афоризмите и епиграмите? Какво е съотнасянето им със сентенциите? А с хумора и сатирата?

Афоризмът (от гръцки: αφορισμός – определение, ограничение), според „Речник на чуждите думи в българския език“ и „Речник на литературните термини“, представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значима мисъл, житейска мъдрост; сентенция. Афоризми са както много народни пословици и поговорки, така и авторски стихове със силно въздействие върху читателите, синтезираната идея на някои произведения, моралното заклю-чение на басните, сонетният ключ в шекспировата форма на сонета, отделен израз от драматично или белетристично произведение и т. н. Афоризмите са средство за житейско и художествено обобщение на една идея.

Само толкова, според Уикипедия и цитираните източници…

Епиграмата (от гръцки: ἐπίγραμμα), както знаем, е кратко сатирично стихотворение, което с остроумие и не-очаквани обрати осмива дадена личност или обществено явление. Можем да допълним, че епиграмата получава разцвет в древногръцката литература между 3-ти и 1-ви век пр. н. е., а традицията е продължена в римската и византийската литература в античността, а след това и в Ренесанса. За епиграмите е типично това, че са напълно завършени мисли, като всеки ред представлява независимо послание, което се свързва с всички редове… т. е. един наниз с афоризми, насочен към „обесването” на всички лица на грозното в живота.

А сатирата? Могат ли да бъдат отделени в специфичен литературен жанр, или по-скоро – структура, обем?

*

И, докато прекроявахме списанието, за да го направим по-удобно за новите форми и автори, ето че получихме в издателството и ръкописа на Николина Пенева „Усмивките на мъдростта“ – сборник с избрани афоризми, под редакцията на Надежда Радева.

Това бе тласъкът, от който се нуждаехме, за да спрем да теоретизираме и да отворим по-широко умовете си за развитието и новото, което ни намира… винаги недостатъчно подготвени.

Надежда Александрова