ЗА „РАЗПЛАКАНАТА ЧЕРЕША“ – ревю на Теменужка Цонева

„Разплаканата череша“ на Добрина Симова – книга за размисъл, за големи и малки деца.

Горещо препоръчвам единадесетата книга на Добрина Симова, „Разплаканата череша“, с дванадесет разказа за деца, София, 2022 г. Една вълнуваща сърдечна изповед на поетесата за вълненията и изживяванията на детето в най-важния момент от детството.

Това е сблъсъкът на ученика със света, оформяне на характера, опознаване на съвремието, поуки от старите родители, от дядо и от баба, изборите и предпочитанията в живота, които довеждат до бъдещата реализация на всеки човек. 

Реалното вълшебство се случва още в началото на предговора към книгата – в приятелското обръщение на авторката, още в първия ѝ зов, от бистрия, неподправен извор на детството, нейното, онова на децата ѝ и това на внуците ѝ… 

В нашето охладняло на чувства и обедняло на истини съвремие, с обещанието за възкресяване на чистите, по детски прями възприятия, изживявания и вълнения, с обич и благослов ни прегръща и повежда поетесата. Тя има завиден опит, както в литературата, така и в живота, помни детството си и съгражда бъдещето си с любов. Тя е обичана сестра, любима внучка, достойна дъщеря, вълшебна майка, справедлива учителка, скъпа приятелка, нежна любима и най-възхитителната баба.

Доверяваме ѝ се напълно, защото книгата ѝ за деца „Разплаканата череша“ поражда въпроси и спорове. Тя вълнува, признава правото на малките и големите да изразяват мнение, да настояват за справедливостта, да избират най-доброто. 

*

Разплакана череша е много умело намерено заглавие–метафора. Детето преживява загуба, страда по похитения живот на плодното дърво, осъзнава грубата постъпка на похитителите. Размишлява и се вълнува от думите на възрастните докато преживее случилото се и възприеме предложението на дядото да се залавят за работа по мъжки.

Пословиците, с които си служат старите родители и детето, доказват ефективността от възпитателното и опознавателното въздействие на българския фолклор и истинността в живота.

Прошката, добрата дума, разбирателството са белезите на полезно и истинско общуване. 

Емоционалният заряд на книгата е голям от самото начало и нараства с прибавянето на всеки следващ разказ. Сдържаните сълзи в „Разплаканата череша“. Бунтът от невъзможността за словесно изразяване на емоциите в „Мразя „по-сбито“. Този разказ звучи като шамар за забързаното ни време. Поставя кардинални въпроси за общуването и разбирателството, подбужда спорове, поражда изводи, предизвиква избори.

Аз определям „Виновната топка“ като един философски разказ, в който изригва вулкан от въпроси за първата среща на детето с правилата и правосъдието, вината, играта, отговорностите. Проправя път на решението за избор.

В „Неудобно предимство“ ни стъписват пренебрежението и липсата на човешко съпричастие. Завладяват ни прямотата на авторката в поднасянето на повествованието и бунтът ѝ срещу загубата на морални отношения. 

„Счупената дума“ носи палавост и хумор, различен закачлив поглед към света, но предизвиква опознаване на норми на поведение, научаване как да се удържи на дадено обещание. 

„Ненаказаната агресия“ е разказ, който поставя болезнен въпрос на съвремието ни. Именно за агресията, която изцяло ни е обсебила, а за съжаление често си затваряме очите пред нея, но Симова се опитва да заостри вниманието ни.

„Учителско дете – мъко моя“ – поставя друг морален върос за избора ни кого да толерираме, колко да търпим, какво означава наказание, а кой заслужава похвала.

*

Жестокостта в първите години на съзряване, белите, инатът, присмехите, измените, урок за приятелство, тези проблеми провокират към размисли в „Разплаканата череша“. 

Авторката смело и с талант ни превежда през емоционални ситуации, впечатляващи чистата детска душа в периода на изграждането на характер, във времето, когато младият човек интензивно изучава с непорочните си сетива света…

Габрово, 17.03.2023 г.

Теменужка Д. Цонева