ЗАЩО СЪСТАВИХ ТАЗИ КНИГА – предговор на Тодор Балтаджиев

СЕЛО ГОЛЕШОВО. Образование, духовност, свобода, автор Тодор Балтаджиев, изд. gabriell-e-lit, София, 2023 г.

     Едва ли има човек, който да не се интересува за своите корени – при какви условия, исторически събития са раждани и са живели неговите предци, как са устоявали на житейските превратности. Какви са били техните разбирания и с каква сила са успели да съхранят живота си за по-далечни времена.

     Голешовалии са се борили за своя поминък, за своето образование, духовно развитие и за свободата си.

     Когато на пети март 1873 г. в гр. Мелник се открива първото българско училище, тогава в с. Голешово се закрива школото на Алекса Захов. Това показва, че още в онези времена хората са били будни и са се стремили към образование и духовност. През тежките години на робство тук в Голешово родното слово не изчезва, а се развива и обогатява.

     В книгата „Спомен и надежда за Голешово“ на Борис Тюлеков в глава „Просветно дело и култура“ данните сочат, че спрямо общия брой на населението в Голешово, хората които знаят да четат и пишат на църковно-славянски са най-много и грамотността на населението е най-висока. Високото самочувствие, стремежът и привързаността към знания са едни от най-характерните черти в поведението на будните голешовалии. От Голешово е имало голям брой четници, войводи – борци за национално освобождение на Македония. Много от тях са забравени или не се знаят и затова с тези страници искам да припомня и запозная по-младото поколение за станалите събития, преживени от жителите на Голешово и околнината.

     Има нещо, което никога не си отива от сърцето на един голешовалия – тръпката по спомена  за родното село и гордостта, когато разказва  и когато иска да чуе нещо ново за Голешово.

         Мен ме определят на 75% голешовалия. Моята баба Ана е една от дъщерите на даскал Алекса Захов. Тя ми е разказвала много за него,  когато бях дете.  Моята майка Милка е от големия род Соколови, дъщеря на Мегалина и Илия. Ще разкажа легендата за произхода на името на фамилия Соколови.                          

     В този род преди да се наричат Соколови имало чудно хубава мома. Нейната хубост се прочула. Един турчин я харесал за харема си и пратил да му я доведат. Когато наближили селото, голешовалии предусетили лошите намерения на турците и предупредили момата да се спасява.

     Къщите в село Голешово са в голяма близост. Между тях се поставяло врата на едно и също ниво без изход. Същата врата е и на съседната къща. Когато поставиш здрава дъска /талпа/ на тези врати, можеш спокойно да преминеш в съседната къща. Това се правело, когато имало опасност за живота на някой, който търси спасение. За да се спаси момата, се постъпило по същия начин. Като се прехвърля от къща в къща и така успяла да се измъкне до края на селото. По същата методика за бягство, момата вече прехвърля баира и наближава гората.

     Идват турците да отвлекат момата, но нея я няма. Поглеждат към баира, виждат как тя прехвърля височината и възкликват: „Ей, като сокол пиле прехвъркна.“

    Така остава завинаги фамилията Соколови.   

    Не съм историк, нито писател. Повод за събирането на материали и отпечатването на тази книга са силните ми чувства на обич и признателност към моя род и роден край.

     Оказа се, че зная съвсем малко за моя род и за родното им село. Попаднаха ми книгата на Георги Баждаров за село Горно Броди и материали писани от Спас Прокопов, учител по турски и гръцки в с. Търлис. Издирих и интересните спомени на Тодор Страхинов –секретар в четата на Стоян Карастоилов, преписани и запазени в личния архив на Димитър Гущеров от село Горно Спанчево.

    Всички тези материали са съхранени и запазени в архива на Българската академия на науките в гр. София.

    И накрая: благодаря на Димитър Гущеров, който ми предостави материалите, събирани в продължение на 30 години от неговия чичо Димитър Гущеров от село Горно Спанчово. Благодаря на цялото ми семейство за подкрепата – на снаха ми Весела за търпението и отзива да напечати на компютър тези страници. Благодаря най-вече на писателя Кирил Назъров, почетен гражданин на град Елин Пелин, роден в Кършияка – Огражден планина, за неговата неотлъчна подкрепа при съставянето на тази книга.

     Благодаря на всички, които имат търпението и желанието да се запознаят с описаните интересни исторически събития, случили се в село Голешово и околностите.

    Ще бъда удовлетворен, ако съм Ви бил полезен!

Тодор Балтаджиев

предговор на книгата „Село Голешово“ – Образование, духовност, свобода, автор Тодор Балтаджиев, изд. gabriell-e-lit, С., 2023