СЛЪНЧЕВИТЕ КАМБАНИ НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА – ревю на Живодар Душков

Най-новата книга на Павлина Петкова е стихосбирката „Слънчеви камбани“ – с около 220 апеви и апеви-гирлянди. Получих я и я прочетох веднага.

Темите – истинско многоцветие.
И усетих как се люшват слънчевите камбани в природата:

Май.
Птици.
Сенокос.
Полегнали
треви в редици.

За
лято –
огнено
тънки нишки
небето плете.

Студ
и лед
ще сковат
земя, небе.
В браздите – семе.

Сняг –
сито
пресява
небето над
къщи и поля.

Слънчевите камбани прозвъняват във Всемира:

Ти,
луна,
кога спиш?
Утрото е
далече още.

С тез
ръце
сребърни
луната ме
прегръща в съня.

Слънчевите камбани огласяват чувствата:

Детски пъзел е
животът ми –
отломки,
лава,
жар.

Щом
с ръка
докосна
лицето ти –
славей запява.

Юг.
Север.
Посоки
от компаса.
Аз и ти, ти – аз.

Влак
към теб.
Мислите
бързат в галоп.
Последна гара.

Там
жарта
тлееща
ще спаси ли
святата любов?

И
тук съм
пролетна
феерия
цветна магия.
Твой
сън съм.
Светулка
в житни нивя.
Сбъдната мечта.

Слънчевите камбани разбуждат спомените:

Там.
Перце
сънувах –
златна птица.
Мамина везба.

За
хляба
нощвите
сънуват квас.
Зърното зрее.

Камбани… И слънце, слънце, слънце…

Не
бърза
слънцето.
Циганско лято.
Вред златни гриви.

От
дъга
корона
на небето.
Трон на слънцето.

Аз
зная
чии са
тези сълзи.
Слънце
ги суши.

Дъжд
изми
небето.
Свежо утро –
слънце и дъга.
Розов хоризонт.
Слънце грее,
докато
още
спя.

И още…
И потъване в приказния свят на детството.
И преклонение пред красотата.
И почит към героите.
И…
Павлина Петкова не ме изненадва с тази си стихосбирка. Освен традиционната поезия, тя е и авторка на по-кратки форми (имам предвид книгите й с хайку, хайбуни, sms-стихотворения – „Между изгреви и залези“, „Кръговрат на чувствата“, „Тайнопис по небето“, „Спасени думи“, „Волтова дъга“, През сезони и дни“, „Река многоцветна“).
Исках да напиша рецензия за „Слънчеви камбани“, но се прехласвах пред една или друга творба. И разбрах, че ще направя грешка, ако със свои думи предам съдържанието на която и да е апевна творба. Затова реших да посоча малка част от тях. Нека говорят сами за себе си. А и за тяхната създателка. А пред листа Павлина Павлова застава с отговорност, надхвърлила елементарната „наука“ на броенето от 1 до 5…

~~~
Щом
светло
стане вън,
думи редя –
търся смисъла.
За
хляба,
живота.
Неусетно
времето лети.

Успех на книгата ти, Павлина, а и на теб като творец!

Живодар Душков