СПОМЕНИТЕ НА ХЕРБАРИЯ, ИЛИ ЗА „СПОМЕНИ ОТ ХЕРБАРИЯ“ НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА – рецензия на Габриела Цанева

Ако поетите пишеха автобиографиите си в стихове, то Павлина Петкова е написала своята със „Спомени от хербария“.

От първия новороден вик, който преминава в бълбукането на поточе, до последната строфа, тази стихосбирка е историята на своя автор, но история, измерена не с житейски събития, а с житейско израстване и осмисляне на пътищата, ценностите и спомените, които ни изграждат.

Поетът пази своите съкровени мигове – като опорни точки и извори на чистота, като ориентири и тъга.

Много красота е съхранена в тази поетична книга, но още повече – любов. Към родното село и родния дом, към бабината къща и първото училище, към най-близките – майката, бащата, сестрата, дядовците и бабите – на тях са посветени немалко от стихотворенията. И, ако беше само това, този поетичен дневник щеше да остане важен само за автора и най-близкото му обкръжение, дори и ако добавим немалко творби, посветени на родината и родната природа.

Павлина Петкова, обаче, извежда читателя над сантимента към детските спомени, за да го поведе към осмислянето на изгубеното – морални ценности, традициите, топлината в човешките отношения. Цената, която плащаме като индивиди и общество, за да следваме темповете на все по-забързания свят край нас. Майстор на кратките източни форми, тя и тук успява да постигне завидна медитативност чрез различни стилови и жанрови похвати.

Ще илюстрирам с едно тристишие, което съдържа духа на книгата. Какво повече можем да търсим?

домът обезлюдя
само паяче плете
по старите икони

„Спомени от хербария“ излиза отново със знака на пловдивското издателство „Астарта“ през 2022 г. и е двайстата книга на авторката. Да ѝ пожелаем лек път към читателя, нови творчески предизвикателства и вдъхновения!

д-р Габриела Цанева