ЗА СПОНТАННОТО СЪЗНАНИЕ НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ – рецензия на Габриела Цанева
„Спонтанно съзнание“ е впечатляваща поредица от стихове, които показват потока на живота в един кратък отрязък от време в едно конкретно място. Поредица от образи – понякога ярки, запомнящи се; друг път мимолетно отминаващи, едва докосващи сетивата и съзнанието. И едно духовно пътешествие през ума и света.
Тук конкретното се превръща в категория, а категорийното пониква във всеки житейски акт и всяко осъзнато съотнасяне на видяно-пре-живяното.
Кое прави един случаен детайл толкова важен, животопроменящ, пътеопределящ?!
Това никой не знае – просто – просветлението на мига. И в този миг-откровение се ражда поезията.
Работих с удоволствие по цялостния текст. И четях всяка следваща танка с интерес – като глава от роман. Защото всяка танка е точно това – цяла една история, събрана в пет стиха, но е и едно стъпало по стълбата към откъсването от битийността.
Колко далеч може да стигне това откъсване?! Още в началото на текста разбираме /танка 4/, че лирическият Аз вече е стъпил в облаците над планината. Къде по-високо може да отиде?! Или – може би пътят вече не е „нагоре“, а „навътре“… Може би осъзнаването на откъсването вече следва друга логика – не на бягство и отдалечаване, а на навлизане в същината, което съвсем не означава „издребняване“…
Какво може да ни даде наблюдението на потока на живота на другите? Какво може да ни даде литературният образец? Текст, личност, житейска пътека…
*
Това са част от мислите, които успях да уловя при първия ми прочит на „Спонтанно съзнание“.
Общото ми впечатление за книгата – кратък текст, но всъщност зад него има много житейска, философска и литературна история.
В един по-дълбок план много прозрения и паралели могат да се намерят между конкретните танка с описаните в тях случки и състояния и онова, което е авторовата житейска натовареност и същност. Но без загатнатото в предговора към американското издание значение на бийт културата за авторовото личностно развитие, те биха останали висящи и структурно нестабилни.
Важен елемент за разбирането на книгата в цялост и за вникването в същността на отделните танка има и специално написаното за настоящото първо българско издание „Кратко въведение в танка“. В него можем да открием ключа към отговора на въпроса какво е танка и защо е подходяща форма за постигане на „спонтанно съзнание“, една категория, кратко осветена чрез цитат на Мацуо Шукуя.
Тъй като съм човек, немалко изкушаван от далекоизточната философия, естетика и литература, този текст има за мен дълбоко сакрално значение. Още една стъпка по Пътя?! Кой знае.
Но едно е сигурно – „Спонтанно съзнание“ на Димитър Анакиев е четиво, което обогатява душевността и познанията, изостря сетивността и освобождава потока на съзнанието.
д-р Габриела Цанева, издател и редактор