НАСИТЕНИТЕ СТРАНИЦИ – размисли-анализ на Цонка Великова
За романа на Габриела Цанева „Треви под снега“, второ допълнено издание, изд. gabriell-e-lit, С. 2021 г.
Бавно пребродих страниците. Буквално пълзях.
И как да препускам, когато всяка мисъл или повечето от тях, особено в дневниците поставят едно ласо, което те кара да се спреш, да сдъвчеш казаното, да го преглътнеш, за да успееш да се откачиш от ласото.
Текстът е толкова наситен и преживян. Потопи ме в моите детско-юношески години и терзания.
Как понякога исках да порасна, а друг път се страхувах.
Трудното избиране на професия, заложено на случайността. Книгите, които подобно на автора съм откривала.
Много от изреченията са мисъл, водеща към пропаст, връх, задънена улица.
Няма равно поле, през което набързо да се промъкнеш. Книгата не може да се чете по сюжетната линия.
В нейната сгъстена мисловна амалгама читателят се сблъсква с фундаментални, но по непредсказуем начин формулирани въпросите за това как може да се:
• обхване необятността, да се навлезе в пространството между ядрото и периферията на атома;
• за движението и свойствата на материята и за това, че ако тази материя е коагулирала или замръзнала, движението вече е невидимо или е спряло.
• за това че можеш да станеш сянка на коагулирала материя;
• как да се намерят не телевизионните отговори, а да се извлекат от необятността на вселената;
• за това, че всеки си има – лавина;
• за това как да се намери границата на нормалността;
• за това какво е човекът;
• за болката и щастието, за театъра;
• за църквата, вярата, за Бог и Родината;
• за езотеричния смисъл на сътворението;
• за смисъла на видимото, скрито зад невидимото;
• за смъртта и за времето;
• за това, как се преодолява гравитацията;
• за това, кой променя хората;
• за това, че не искаш да бъдеш път, по който всички да минават;
• за това, че бъдещато се изправя пред нас като стена;
• за това, че сфинксът има време, но ние нямаме;
• за това, че нищо няма значение освен разумът;
• за това, че израстването се отразява на въпросите;
• за това, че тялото придобива пола си, а умът остава същият..
И т. н., и т. н.
Е, това е. Да не преписвам книгата – нека читателят сам го направи.
А в словесните пейзажи личи окото на художника.
проф. Цонка Великова
