ЗЕМЯ И ЕКОЛОГИЯ – стихотворения на Сидония Пожарлиева

С обич към флора и фауна

1. ПЧЕЛИЧКА

Мила, малка ми пчеличке,
кой откъсна твоето крило?
Кой крачето ти премаза?
И остана без защита –
жилото ти смачкано и то…

А се виеше неистово
на прегрятия асфалт.
Твойта болка ме прониза.
Без да чувам тихото гласче,
аз усещах колко те боли…

В този миг, какво да правя?
Как да облекча съдбата ти?…
Чист, зелен лист се изправи.
Листът стана ти пързалка.
Дъх пое поне за малко.

Нараненото телце замря.
Бавно го отнесох до жив стрък.
Тя дали ще помни този миг? –
В сън дълбок и … вечен тя заспа…

Така ли ще заспим без вас?…

10.08.2022

2. ОКО

Затварям очи…
И пак – Окото Всевиждащо.
Гледецът
е точно
към мен.

Не мога да дам
смислен отговор
на онзи болезнен
въпрос:
„Защо?”

Но виждам ресните
на тъмното-светло ОКО.
Те трънен венец са.
Дали Вечната Милост
гнева повали ?!

25.09.2022

3. ВЪЗДИГАНЕ

Към моите ели

Не свеждайте глави,
зелени, млади клони!
Дори и дъжд да ви вали,
и стрес да ви подгони.

Помнете младата ела!
От гръм остана тя без връх.
Но Бог поправи сторена беля –
върхът расте с несекващ дъх…

Юни – октомври 2022

4. ЦВЕТЯ

В саксиите с кактуси стройни,
избуяха във летните жътви
все БЕЛИ, прекрасни, поройни.
Изсъхваха пъпки, за тях пожертвани!…

ДВА ЦВЯТА ЧЕРВЕНИ

Догониха срок без забрани.
О, тези божествени цветя!
Разтваряйки нежни камбани,
те пръскаха дъха на Любовта…

Юли – Октомври 2022

5. МЪКА И РАДОСТ

В този мрачен, тъжен ден
слънцето добро изгря.
Мъката ми победена е –
катеричката скоклива
своето чудо ми изля.

На елата бе довела
своето мъничко дете.
Скачаха във танц доволен,
Търсейки зрънца и двете.

Колко радост за сърцето!

17-19 март 2023

Сидония Пожарлиева