ЗИМНИ ДНИ – стихотворения на Милена Френкева

ЯНУАРСКО УТРО

Денят е с вкус на януари,
със снежнослънчев аромат,
но летен пясък още пари
под стъпки светещи назад.

Снежинките ще ме разчувстват
с искрящите си светове,
но лято с морското изкуство
пак сетивата ми зове.

Студът какво ли ще ми каже,
езикът ми е непознат,
а лято ме усмихна даже
сред спомените с морски цвят.

СНЕЖЕН СМЯХ

Денят се ражда с мека зимна кожа,
ухае на канела и гевреци,
снегът е като пухкава възможност
за радости сред снежните човеци.

От зима правя малка топка снежна
и лекичко в ръцете я люлея,
снегът се плези, и ми става смешно,
започвам и по детски да се смея.

ЗИМЕН ДЕН

Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.

И чувството, открило стих и рима
е мило, кротко и не ме товари,
присъства, вечността е тук незрима,
на времето пределите разтваря.

ДЪЖДОВЕН КОРАБ

Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.

Живее ми се просто и щастливо
тъй както дишат капките пред мен,
в сияеща загадъчна игривост
събужда се живота възроден.

КУЧЕШКА ИСТОРИЯ

Не е мъгла, а малко сиво куче,
оглежда се и чака обич сякаш,
от слънчев лъч се учи как се суче,
без мляко, сух е, в мрака после кляка.

Самотно е и сякаш чака някой,
озърта се, навежда се, поглежда
дали ще срещне пак случайна ласка,
от скуката нарежда си надежда.

А после плисва, капки – едри хапки
отгоре капят, падат – изненада,
нахранват го за кратко, но е сладко
и утешено без досада сяда.

А после към нощта – колибка припка
и на кравай се свива, и заспива,
луна сънува – в плитко златна рибка,
и цъфнало небе – красива слива.

Щом утрото пристига, го настига,
до изгрев скача близо и го близва,
и става с цвят на розов риган, мига
от щастие, в лъч без сива риза влиза.

Милена Френкева